/КРОСС/ Отговорност на партиите и на институциите в държавата е да спрат да си затварят очите пред този проблем и да мислят дългосрочно
„Всяка трета жена в ЕС е жертва на насилие. Крайно време е политическите партии в България, както и институциите да спрат да си затварят очите пред този проблем и да организират мащабна обществена кампания срещу насилието над жени и деца. Изкривеният дебат за ратифицирането на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие запуши устите на жертвите, надигна вълна от насилие и демотивира и малкото хора, които доброволно помагат на тези жени. Дадохме абсолютно погрешен сигнал на жертви и насилници - че като общество толерираме това. Политиците трябва да внесат спокойствие и разум в дебата, а не да истеризират и да се възползват от страховете на хората. В противен случай ще трябва да понесат отговорността за насилието в семействата - над жени и деца, в детските градини, в училищата, над лекари, по улиците. Никой няма да го каже открито, но изкривената дискусия, акцентирането върху неща, които изобщо не съществуват в тази конвенция, фиксирането върху хипотетични страхове загърбва реалния проблем. Заради разделението, започнало още вътре в правителството, е блокирана националната програма, от която зависи функционирането на кризисните центрове и телефонните линии за жертви на насилие."
Това заяви в предаването „Тази събота" президентът на ПЕС Сергей Станишев. В ефира на БТВ той разказа за вчерашното си посещение в центъра на Фондация „Пулс", където се срещна с жени, претърпели насилие.
На въпрос защо е необходима ратификацията на конвенцията, Станишев отговори, че: „тя е най-всеобхватният международен договор, чрез който 45 от 47 държави в Съвета на Европа поемат ангажименти за борба с насилието над жени и домашното насилие. По този начин това няма да е въпрос на конюктура - на една партия това е приоритет, за друга - не е и постоянно променяме законодателството. С конвенцията България ще поеме ангажимент да се бори с насилието, да финансира центрове за жертви на насилие, както и да отделя средства за програми за жертвите и работа с извършителите на тези деяния. Ще се опростят процедурите и най-вече - ще се говори за това, за да не се толерира насилието и така да постигнем здраво общество, изградено от здрави и щастливи семейства. Конвенцията съдържа философията на борбата с насилието и най-добрите международни практики. Промяна в законодателството не може да постигне този обхват и ангажименти."
Марияна Викилска цитира Декларация на Съвета на Европа, в която изрично се посочва, че Истанбулската конвенция не въвежда задължение за държавите да въвеждат обучение за сексуалната ориентация на децата в училище, нито еднополовите бракове, нито тълкуването на т.нар. „трети пол". Станишев посочи, че далеч по-консервативни държави като Турция, Грузия (в която са забранени еднополовите бракове), Македония, Албания и Черна гора са ратифицирали конвенцията. „Разбира се, че социалните роли на мъжа и жената се променят. Преди 100 години жените нямаха право да гласуват, право на развод или дори да носят панталон. Днес е различно."
„Човешкото достойнство е фундаментално човешко право. Още през 70-те години в документа от Хелзинки държавите се съгласяват, че въпросите за човешките права не са въпрос на вътрешна политика. Затова съм притеснен от реакцията на президента Радев. Тезата, че домашното насилие е работа на полицията е несъстоятелна. А позицията, че видите ли ще се дадат могъщи функции на НПО-тата не отговаря на истината. И в момента те са единствените, които водят борбата с насилието и се грижат за жертвите, държавата е абдикирала от темата."