/КРОСС/ Европейската комисия прие стратегия за надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС към държавите от Западните Балкани, потвърждавайки европейското бъдеще на региона, съобщават от българската пресслужба на институцията.

В стратегията се посочват приоритетите и областите на съвместно засилено сътрудничество с цел преодоляване на конкретни ключови предизвикателства и по-специално необходимостта от основни реформи и добри съседски отношения.

Стратегическият документ разяснява стъпките, които Черна гора и Сърбия следва да предприемат за приключване на присъединителния процес до 2025 г.; другите държави могат да ги настигнат, но засега Черна гора и Сърбия са единствените две държави, с които вече се водят преговори за присъединяване. Тази перспектива в крайна сметка зависи от силната политическа воля, осъществяването на реални и трайни реформи и окончателното разрешаване на споровете със съседните държави. Албания и Бившата югославска република Македония отбелязват значителен напредък по пътя си към ЕС и Комисията е готова да изготви препоръки за започването на преговори за присъединяване въз основа на изпълнените условия. Комисията ще започне изготвянето на становище относно молбата за членство на Босна и Херцеговина след получаване на изчерпателни и цялостни отговори на своя въпросник. При непрекъснати усилия и ангажираност Босна и Херцеговина би могла да стане кандидат за присъединяване. Косово има възможност за траен напредък чрез изпълнение на Споразумението за стабилизиране и асоцииране, както и да ускори напредъка си по пътя към ЕС, когато обективните обстоятелства са налице, разясняват от Еврокомисията.

За изпълнението на стратегията за Западните Балкани и за подкрепа на плавния преход към членство е абсолютно необходимо да има подходящо финансиране. Комисията предлага постепенно увеличаване на финансирането по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) до 2020 г., доколкото е възможно в рамките на разпределените средства по текущия пакет. Само за 2018 г. вече е предвидена предприсъединителна помощ за Западните Балкани в размер на 1,07 милиарда евро в допълнение към близо деветте милиарда евро през периода 2007-2017 г.

Освен това Комисията оповести шест водещи инициативи с конкретни действия, които ЕС ще предприеме през следващите години в подкрепа на усилията за трансформация на Западните Балкани в области от взаимен интерес.

"Разширяването на ЕС с държави от Западните Балкани през 2025 г. не е срок, а реалистична възможност", заяви върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини на пресконференция по повод приетата стратегия.

"Географски Западните Балкани принадлежат на Европа. Ясно е, че имаме обща история,културно наследство, интереси и възможности. Затова днешното ни послание е, че ние имаме общо бъдеще в рамките на ЕС", допълни тя.

Могерини поясни, че през април предстои да бъдат представени докладите за напредъка на всяка от шестте държави. През май е насрочена срещата на държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС и от Западните Балкани в София. А през юни Съветът на ЕС ще се произнесе по препоръките в докладите.

Приетата стратегия беше приветствана от българското правителство.

„Приветствам приетата от Европейската комисия Стратегия за Западните Балкани. С нея категорично се декларира желанието Европа да се развива като континент на стабилността, сигурността и просперитета. На шестте страни и техните народи се дава европейска перспектива и ясен знак, че още през 2025 г. тези, които са готови, може да станат членове на ЕС.

Българското правителство ще подкрепя страните от Западните Балкани в процеса им на подготовка за членството. Очакваме всички през май в София да обсъдим как заедно и най-ефективно да продължим във вярната посока", обяви премиерът Бойко Борисов, цитиран от пресцентъра на Министерски съвет.

От Министерството на външните работи, пък написаха:

"Министерството на външните работи на Република България приветства Стратегията за Западните Балкани. Редица от нашите идеи намериха място в нея.

В документа се признава стратегическото значение на региона за Европа. Именно за това полагахме усилия да върнем региона в дневния ред на ЕС, което се случи за първи път от 15 години насам. След срещата на върха в Солун през 2003 г. сега за първи път през май т.г. България ще събере всички лидери на Европа и региона, за тръгнем по-бързо заедно към общата ни цел.

Стратегията се отнася до всички шест държави, които следва да ускорят реформите и да изградят добросъседски отношения. Напредъкът ще продължи да се основава на индивидуалните постижения на всяка отделна страна т.е. нито една държава, която е готова, няма да се налага да изчака друг.

Държавите от региона разполагат с ясна времева перспектива. 2025 г. е амбициозна цел, чието изпълнение изисква мобилизация за решителни реформи в ключови области на политическия, икономически и обществен живот.

България е особено удовлетворена, че с днешната Комуникация Европейският съюз ясно заявява готовността си да окаже допълнителна подкрепа за успеха на реформите и подобряването на живота на гражданите. Това е и категоричната българска позиция, която страната ни защитава последователно.

Приветстваме и готовността на ЕК да подкрепи държавите от Западните Балкани с шест нови инициативи за засилване на върховенството на закона, сигурността и миграцията, социално-икономическото развитие, транспортната и енергийната свързаност, дигиталния дневен ред и отпадането на роуминга, както и добросъседските отношения".