/КРОСС/ "Подкрепяме България да се присъедини към Шенген и искаме да похвалим усилията и постигнатото от премиера Борисов и от екипа му по отношение на прилагането на необходимите политики, за да се реализира това членство, но е необходимо да се свърши още малко работа от всички заинтересовани, включително и в България". Холандският премиер Марк Рюте каза тези думи по време на краткото си посещение в София тази седмица. Холандия е сред страните в Европейския съюз, които не дават политическо съгласие за влизането на България в Шенген, въпреки че страната отдавна е изпълнила техническите критерии.

Докато едни журналисти очакваха думите на Рюте, други проследиха поредното съдебно заседание срещу арестувания и вече отстранен от длъжност кмет на община Септември Марин Рачев. На пръв поглед няма нищо общо между двата сюжета. Но някои детайли от кметската история дават изчерпателен отговор на въпроса защо част от западните партньори на България все още нямат доверие на нашите правоохранителни и правораздавателни институции. Просто е: нямат доверие, че българските власти могат и искат да хващат бандити. И се страхуват, че от службите ни може да "тече" информация, а от всичко това да пострадат и те.

Арестуваният кмет

Прокурори и антимафиоти нахлуват в сградата на община Септември и извеждат кмета Марин Рачев. Обвиненията са две - за умишлена безстопанственост и за сключване на неизгодна сделка. По-късно прокуратурата споменава 14 фирми на негови близки, които са спечелили поръчки за над 13 милиона лева. Говорителката на главния прокурор говори за схема за "източване на общината", която описва така: кметът дава поръчки на фирми, управлявани от негови роднини, но обслужвани от една счетоводна кантора. Съдът отстранява кмета, а той е освободен с рекордна гаранция от 250 хиляди лева, която обжалва. Един от съобщените детайли е, че в дома на Рачев са открити секретни документи от ДАНС, свързани с разработки срещу купуване на гласове.

Проблемите в тази история са поне два. Първият е, че информациите за реалностите в община Септември не са от вчера. Още миналата година публикации в медиите разкриха част от схемите. Една от тях - роднина на кмета купува нива и я продава на общината 115 пъти по-скъпо. На няколко пъти граждани организираха протести и сигнализираха редица институции за корупция в Септември. Но дълго време не последва нищо. Държавата се задейства чак сега. Да, по-добре късно, отколкото никога, но усещането за кампанийност е натрапчиво. Вторият проблем е, че когато службите започнат да работят по някой случай, разработките им се озовават след това на нощното шкафче на разследваните.

Въпрос на доверие

Само преди няколко месеца община Септември отново беше в новините. Тогава личният пистолет на председателя на общинския съвет Лазар Влайков произвежда изстрел в ресторант. Резултатът: един труп. По-късно свидетели разказват за телефонен разговор между Влайков и районния прокурор, последван от експресно заключение на разследващите, че изстрелът е произведен от дете, което е взело пистолета. Хората започват да говорят и на бял свят излизат прекратени дела за побой от 2008 година и за намушкване с нож от 2012-а. Влайков веднъж е изключен от управляващата партия, но след това отново се оказва в листите и във властта.

Моделът "Септември" не е монопол само на това населено място. Това е концентриране на властта в малки или по-големи мафиотски групи, които узурпират ресурсите на местната власт, оплитат в себе си общини, полиция и прокуратура, функционират на ръба между уличния бандитизъм и костюмираната корупция, а в замяна осигуряват гласове на управляващата партия. И ако чадърът над тези групи случайно някъде се пропука и службите започнат да ги разследват, все се намира кой да им изпрати предварително материалите от разследването. На тази система българите нямат доверие - показват го всички социологически проучвания. Как тогава европейските партньори да имат доверие?

Източник: Иван Бедров, "Дойче веле"