/КРОСС/ Има само един подходящ начин да се използва завещаната от Маргарита Занеф сума на Националната галерия и той е за откупуване на творби за обогатяване на националната колекция.
Това обяви директорът на галерията г-жа Слава Иванова, която днес даде пресконференция по повод новината за завещанието на г-жа Занеф от Австралия.
Вчера стана ясно, че покойната българска емигрантка е дарила около 1,8 млн. лева на галерията.
Това е първият по рода си толкова голям паричен дар не само за нас, а и вероятно за български музей, подчерта Слава Иванова. Хубавата новина изненадала дори ръководството на галерията, тъй като никой не си спомня Маргарита Занеф да е контактувала пряко с тях. Вестта дошла и като подарък за 70-годишнината на културната институция, която се чества през 2018 г.
Слава Иванова изрази съжаление, че не е познавала дарителката и определи завещанието не просто като жест на човек, който цени изкуството, а като жест на подкрепа за българското изкуство и култура като цяло.
Галерията ще изготви план с ясни и прозрачни правила за откупуване на творби с полученото дарение. С тях ще се обогатят всички раздели на музея.
"В последните 30 години българските музеи нямат възможност да откупуват произведения на изкуството и съществува бяло петно от този период. Сега ще се опитаме да го запълним. Убедена съм, че такова е било желанието на г-жа Занеф- средствата да отидат за изкуство", обясни Слава Иванова. Тя категорично отхвърли възможността парите да отидат например за ремонти на сградата. "Не че нямаме нужда от ремонти, но това е ангажимент на държавата", посочи тя.
От галерията уточниха, че точната преведена сума по сметката им е 1 771 261,35 лева. Сумата е финална, върху нея не се дължат повече данъци или такси.
При откупуването на всяко произведение ще има ясен отчет, а документацията и анотацията към творбите задължително ще носи името на Маргарита Занеф, казаха от галерията. В бъдеще, когато се събере цяла колекция, тя вероятно ще бъде изложена в отделна зала с плоча с името на дарителя.
Директорът на галерията апелира обществеността и медиите да помогнат да се научат повече подробности за дарителката, за която досега се знае малко. Емигрирала е със семейството си в Австралия през 1960 г. Преди кончината си е загубила сина си Антон и съпруга си Цанко. Била е ерудирана личност, ценител и колекционер на изкуство. Живяла е в градовете Уейвъртън и Блекхийт. През 2008 г. с помощта на адвокатска кантора е изготвила завещание, по чиято воля след смъртта ѝ средствата от продажба на недвижимото ѝ имущество да бъдат разделени и дарени на Художествената галерия на Сидни и на Националната галерия в София като жест към родната ѝ страна и към държавата, в която е прекарала по-голямата част от живота си. Починала е през август 2016 г. на 95-годишна възраст.