/КРОСС/ Заместник-министърът на правосъдието Евгени Стоянов очерта основните принципи и очакван ефект от прилагането на новия Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество пред студенти от юридическия факултет на Университета за национално и световно стопанство (УНСС).

В дискусията, посветена на новия антикорупционен закон, вчера участие взеха още проф. Димитър Радев и деканът на юридическия факултет на УНСС доц. Живко Драганов.
„Заложен е водещият принцип да се следват парите, имуществото, а не лицата, осъществили престъпление. В закона е поставен акцент върху декларирането на определени факти и обстоятелства от страна на лицата, заемащи висши публични длъжности. Декларираните факти и обстоятелства стават публично достояние. А при несъответствие между декларираното и действителното положение ще се развиват производства, които могат да доведат и до отнемане на имущество.", заяви заместник-министър Стоянов пред студентите.

По думите му една от основните цели е превенция срещу корупционните практики.

На въпрос на студент Стоянов заяви, че новият орган няма да има разследващи функции, тъй като това е в сферата на наказателното право и се осъществява от органите, които по Конституция са овластени да разкриват и разследват престъпления.

Студентите поставиха редица конкретни въпроси за функциите на различните звена, за органите, които се закриват с новия закон, както и за процедурата по избор на ръководител на независимата Комисия, като специализиран постоянно действащ държавен орган.

„Изборът на ръководител от Народното събрание, който вече тече, подробно е разписана в закона. Процедурата е изключително прозрачна. Въпроси към кандидатите могат да се задават от широк кръг организации, като изрично е предвидено, че и представители на висшите учебни заведения могат да отправят питания", уточни заместник-министърът на правосъдието.

По време на дискусията бе засегната и темата за необходимостта от последните промени в Наказателния кодекс, с които се уеднаквява режимът на т.нар. „корупционни престъпления" в публичния и частния сектор. Законопроектът, който бе приет от правителството, предстои да бъде обсъден от Народното събрание.

„В момента се преследват длъжностни лица от частния сектор за непредпазливата безстопанственост. Защо да не се преследват умишлените престъпления на длъжностните лица в частния сектор, довели до значителни вредни последици?", отговори с въпрос Стоянов на питане, дали новите текстове няма да засегнат принципите на свободната стопанска инициатива.

Той изтъкна още, че настоящите промени в НК са следствие и от препоръка в доклад на Европейската комисия за изготвяне на Пътна карта и изпълнение на препоръката на Службата за подкрепа на структурната реформа за прилагане на корупционните престъпления за длъжностните лица в частния сектор по същия начин, както за длъжностните лица в публичния сектор и държавните институции.