КНСБ и КТ „Подкрепа“ са категорично против промените в закона за трудовата миграция
Секция: ИКОНОМИКА
21 Февруари 2018 12:40
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
КНСБ и КТ „Подкрепа“ са категорично против промените в закона за трудовата миграция

/КРОСС/ Едва 10 фирми искат да вкарват чужди работници над квотата от 10 на сто от наетите

Конфедерацията на независимите синдикати в България и Конфедерацията на труда „Подкрепа" не подкрепят предложения за изменения и допълнения на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ).
Това се казва в общо становище на двете организации, изпратено до парламента.

Според най-големите синдикати в страната, липсва потребност от предлаганото увеличение от 10 до 35 на сто на процента на наетите работници, граждани на трети държави в отделно предприятие. Статистиката показва, че през последните 18 месеца само 10 работодатели са поискали да наемат граждани от трети държави над законовите 10%. Тези запитвания са от 9 микро фирми (под 10 работника), само една е малка фирма с персонал от 40 лица.

Липсва оценка за нуждите на българския пазар на труда, която да обуславя отпадането на пазарния тест за разрешителното "Синя карта на ЕС", така и списъкът на професиите, за който има недостиг на висококвалифицирани работници, обвързан с това разрешително, се казва още в становището.

КНСБ и КТ „Подкрепа" припомнят, че по предложение на работодателите едва преди 20 дни, министърът на труда и социалната политика утвърди нови три единични групи професии - инженери в промишленото производство, инженер химици и електроинженери. Към настоящия момент списъкът на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани работници от 30.01.2018 г. включва 13 единични групи професии и над 1000 длъжности. За тях могат да бъдат наети чужденци, граждани на трети страни, без пазарен тест.

Неразумно действие е отмяната на задължението на министъра на труда и социалната политика да иска становища от социалните партньори в случаите, когато работодателят желае да получи разрешение за работа на чужденци повече от 10% от средносписъчната численост на наети по трудово правоотношение български и европейски граждани за предходните 12 месеца чрез добавянето на „може да".

КТ „Подкрепа" и КНСБ подчертават, че ще се противопоставят категорично на всички опити за провеждане на трудов и социален дъмпинг в България.

„Твърденията и оценките на различни „експерти" за нуждите на бизнеса от кадри и добрите условия на труд, които ще привлекат десетки хиляди граждани на трети държави в България, са безпочвени. Официалните данни показват, че през 2017 година получилите достъп до българския пазар на труда чужденци са 5156 от 52 държави извън ЕС, като близо 4000 са регистрираните за краткосрочна заетост - сезонна заетост и командировани до 90 дни. Постановени са само 78 решения за отказ за достъп до пазара на труда на граждани на трети държави. Отказите бележат ръст поради неспазване на процедурите и представяне на документи, които не отговарят на нормативните изисквания", пише още в становището на двете организации.

КНСБ и КТ"Подкрепа" като отговорни социални партньори категорично заявяват, че:

• Недостигът на кадри първо трябва да бъде доказан с ясни, недвусмислени официални данни, каквито в момента няма. Ако и където такъв бъде установен, той не може да бъде компенсиран с „внос" на работници от трети държави, а с решителни мерки за стимулиране на българските граждани да останат и работят в собствената си държава. Вносът на работници е краткосрочна мярка, която не носи социално-икономическа сигурност на обществото , в т.ч. и на бизнеса.

• На българския пазар на труда е необходимо повишаване на доходите от труд, осигуряване на възможности за трудово и личностно развитие, безопасни и здравословни условия на труд и повишен стандарт на живот с цел задържане на икономически активните и образовани български граждани в България.

• Политиките за завръщане на българските граждани в родината могат да осигурят необходимата и липсваща работна сила за развитието на икономиката в страната.