Проф. Иво Христов: Разказът за българския преход трябва да бъде суров, честен, отговорен и компетентен
Секция: ПОЛИТИКА
06 Март 2018 16:34
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Проф. Иво Христов: Разказът за българския преход трябва да бъде суров, честен, отговорен и компетентен

/КРОСС/ „Разказът за българския преход трябва да бъде суров, честен, отговорен и компетентен", каза проф. Иво Христов на среща с пловдивски читатели в Културен център „Тракарт". Снощи той представи второто и допълнено издание на книгата си „Пред пепелището на нестаналото българско общество". След шест тиража и ново отпечатване с допълнена глава за правото на социализма, тя продължава да вълнува и предизвиква широк читателски интерес. Книгата дава отговор на въпросите: как се докарахме дотук, защо се докарахме дотук, можеше ли да бъде по различен начин и какво ни чака? Пред аудиторията в Пловдив проф. Христов резюмира логичните и закономерни процеси, станали причина за настоящото състояние на българското общество, сурово назовано с метафората в самото заглавие.

„Нито един обществен преход не е продукт на вътрешни фактори. Ако през 1878 г не бяха руският император, руската армия, руският народ и православието, нас ни чакаше съдбата на арменците в Анадола", поясни социалният учен в контекста на третомартенските чествания. Той допълни, че събитията от 1944 г и 1989г. също са резултат от действието на външни сили.

„Бидейки интегрирана част от Съветския блок и поради това, че обективните съветски интереси тогава съвпадат с обективните български интереси, България от примитивна аграрна страна се превърна в модерна индустриална държава. Българите бяха вкарани в условията на модерността, въпреки тяхната воля. Не бива обаче да се забравят усилията и ентусиазма на големи маси от хора, които бяха убедени, че животът е „стълба нагоре", каза проф. Христов. Той нарече 70-те години на миналия век „златна епоха и пик в общественото развитие". Само за 25 години България от примитивна селска страна финишира с АЕЦ „Козлодуй" като индустриална сила, разви модерна инфраструктура, напредна с високите технологии, тежкото машиностроене, земеделието и урбанистиката, произведе специалисти, които изграждаха язовири, пътища и съоръжения в Иран, Ирак, Либия. „България участваше в „голямата игра", подчерта проф. Христов. Той посочи, че процесите на загниване в„късния социализъм" и „перестройката" на Горбачов запокитиха страната ни в „преизподнята на неразвитието". „По съветски образец резултатите на социализма бяха приватизирани от номенклатурната върхушка под хрисимото название „преход", каза проф. Христов и се спря на следващите етапи от ограбването на българите - инфлационните вълни, организираната престъпност и злодейска приватизацията. По думите му резултатът е чудовищен, защото в 2015 година над 80% от зеленчуците, месото и млечните продукти в България се внасят от чужбина.

„За Русия този процес бе доведен до пълно геополитическо унижение, съветският елит бе излъган, а границата на войната бе преместена на 300 км от Санкт Петербург. Това беше до онзи ден, когато Путин произнесе годишната си реч пред Федералното събрание. 1 март 2018 е датата, на която отстъплението на Русия спря и започна обратния процес", посочи проф. Христов. Според него светът се движи шеметно в съвършено друга посока, но българският политически „истаблишмънт" е в състояние на „активен задгробен живот".

Той бе категоричен, че с етикетите „ляво", „дясно" и с усърдната роля на медиите в обществения организъм се вкарват анестетици, за да не се зададе Вапцаровия въпрос „Комай ни лъжат тези синковци?". Политическото говорене не е нищо друго освен въведена в норма лъжа, смята анализаторът. Затова той не се изживява като политик, а вижда своето задължение в това да казва истината. На въпроса „Какво да се прави?", проф. Христов отговори така: „Първото условие за спасение е критично и с мъжество да се погледне на настоящето. Второто е да се започне суров и скептичен разговор дали то може да бъде променено и има ли субект на социална промяна?". Откровеното мнение на проф. Христов е, че такъв субект засега няма.