/КРОСС/ „Разказът за българския преход трябва да бъде суров, честен, отговорен и компетентен", каза проф. Иво Христов на среща с пловдивски читатели в Културен център „Тракарт". Снощи той представи второто и допълнено издание на книгата си „Пред пепелището на нестаналото българско общество". След шест тиража и ново отпечатване с допълнена глава за правото на социализма, тя продължава да вълнува и предизвиква широк читателски интерес. Книгата дава отговор на въпросите: как се докарахме дотук, защо се докарахме дотук, можеше ли да бъде по различен начин и какво ни чака? Пред аудиторията в Пловдив проф. Христов резюмира логичните и закономерни процеси, станали причина за настоящото състояние на българското общество, сурово назовано с метафората в самото заглавие.

„Нито един обществен преход не е продукт на вътрешни фактори. Ако през 1878 г не бяха руският император, руската армия, руският народ и православието, нас ни чакаше съдбата на арменците в Анадола", поясни социалният учен в контекста на третомартенските чествания. Той допълни, че събитията от 1944 г и 1989г. също са резултат от действието на външни сили.

„Бидейки интегрирана част от Съветския блок и поради това, че обективните съветски интереси тогава съвпадат с обективните български интереси, България от примитивна аграрна страна се превърна в модерна индустриална държава. Българите бяха вкарани в условията на модерността, въпреки тяхната воля. Не бива обаче да се забравят усилията и ентусиазма на големи маси от хора, които бяха убедени, че животът е „стълба нагоре", каза проф. Христов. Той нарече 70-те години на миналия век „златна епоха и пик в общественото развитие". Само за 25 години България от примитивна селска страна финишира с АЕЦ „Козлодуй" като индустриална сила, разви модерна инфраструктура, напредна с високите технологии, тежкото машиностроене, земеделието и урбанистиката, произведе специалисти, които изграждаха язовири, пътища и съоръжения в Иран, Ирак, Либия. „България участваше в „голямата игра", подчерта проф. Христов. Той посочи, че процесите на загниване в„късния социализъм" и „перестройката" на Горбачов запокитиха страната ни в „преизподнята на неразвитието". „По съветски образец резултатите на социализма бяха приватизирани от номенклатурната върхушка под хрисимото название „преход", каза проф. Христов и се спря на следващите етапи от ограбването на българите - инфлационните вълни, организираната престъпност и злодейска приватизацията. По думите му резултатът е чудовищен, защото в 2015 година над 80% от зеленчуците, месото и млечните продукти в България се внасят от чужбина.

„За Русия този процес бе доведен до пълно геополитическо унижение, съветският елит бе излъган, а границата на войната бе преместена на 300 км от Санкт Петербург. Това беше до онзи ден, когато Путин произнесе годишната си реч пред Федералното събрание. 1 март 2018 е датата, на която отстъплението на Русия спря и започна обратния процес", посочи проф. Христов. Според него светът се движи шеметно в съвършено друга посока, но българският политически „истаблишмънт" е в състояние на „активен задгробен живот".

Той бе категоричен, че с етикетите „ляво", „дясно" и с усърдната роля на медиите в обществения организъм се вкарват анестетици, за да не се зададе Вапцаровия въпрос „Комай ни лъжат тези синковци?". Политическото говорене не е нищо друго освен въведена в норма лъжа, смята анализаторът. Затова той не се изживява като политик, а вижда своето задължение в това да казва истината. На въпроса „Какво да се прави?", проф. Христов отговори така: „Първото условие за спасение е критично и с мъжество да се погледне на настоящето. Второто е да се започне суров и скептичен разговор дали то може да бъде променено и има ли субект на социална промяна?". Откровеното мнение на проф. Христов е, че такъв субект засега няма.