/КРОСС/ Румъния ще запази фокуса върху евроинтеграцията на Западните Балкани и през нейното европредседателство през 2019 година. Това заяви в предаването "Преди всички" вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева.

„Това означава, че дългосрочният външнополитически приоритет на България - стабилност, просперитет, сигурност на нашите съседи, ще продължи да бъде във фокуса на ЕС и по време на Румънското председателство. Има вече такива сигнали и от Хърватска, която е третата държава от следващото трио. Продължава се един период от около две години и половина на държави, които поемат ротационното председателство и които считат, че българският приоритет е изключително важен за целия ЕС ...

Това, което ме радва, е, че виждам ангажимент и фокус, очевидно осъзнато, че това трябва да бъде дългосрочно, не само по време на нашето трио. Надявам се, след обявяването на доклада на тема "Разширяване", което ще стане през април от страна на ЕК, и Съветът по общи въпроси през юни, след което започване на реални преговори за членство с Македония и Албания.

По време на Австрийското председателство ще се подготвят самите документи, ще се проведе дебат по преговорните директиви. Те ще имат ключова роля. Със сигурност фокусът няма да е формален".

"Това, че Косово не е призната, не означава, че ние трябва да оставим там "сиво петно на картата на Балканите", каза Захариева и добави, че диалогът между Белград и Прищина е много важен и за двете страни:

"Те трябва да си свършат работата, а тя не е никак малко. Ние сме минали през този процес, по този път. Знаем, че не е лесно, знаем, че понякога реформите са скъпи и болезнени. Но сме убедени, че всички тези реформи са за доброто на гражданите на съответната държава, която се стреми към членство. ЕС иска да внесе стабилност в Балканите".

На тристранната среща България - Румъния - Гърция в Букурещ имаше дебат и по Дунавската стратегия, каза Захариева и добави: „България е много активна и има традиция - ако има дунавска страна, да бъде председател и на Комитета по Дунавската стратегия. Ние сме фокусирани върху туризъм и култура. Румънците също. Нашето намерение е да има връзка между Дунавската стратегия и регион и Черноморския регион. Румънците също считат това за важно и ще продължат. Те сериозно обмислят варианта - това да е техният приоритет на председателството".

На срещата България и Румъния са получили подкрепата на Гърция за Шенген. Приета е и декларация, в която ясно се декларират приоритетните проекти.

"Не е отменена срещата за 26 март между Европейския съвет, ЕК и председателството с турския президент Реджеп Ердоган", каза вицепремиерът и обясни:

"Срещата ще е под формата на вечеря, на която ще се обсъдят отношенията ЕС - Турция и всички отворени въпроси, които съществуват. Не мисля, че е възможно с една среща да се решат всички отворени въпроси, но със сигурност доста дълго време не е имало такава среща - това е първа стъпка и съм убедена, че от нея ще има конкретни резултати. Това няма да е формална среща.

Там много ясно могат да се посочат проблемите, които от страна на ЕС виждаме в комуникацията, същото да направи и Турция. Считам, че тази среща може да бъде една от важните стъпки за нормализиране на отношенията, без да крием проблемите, които съществуват".

България подписа Истанбулската конвенция през март 2016 г., припомни Екатерина Захариева. Тя е изненадана от това, че по време на тогавашното заседание на Министерски съвет никой не се е противопоставил. Преди евентуална ратифициране на конвенцията в България, трябва да се въведат други законови механизми срещу насилието над жени, добави тя.

„Този анализ е правен през 2014-2015 г. от много голяма работна група, с широко участие на съдии, прокурори, юристи. По Конституция, преди да се пристъпи към подписване и присъединяване, ако има нужда от изменение на Конституцията, ние сме длъжни да я изменим.

Този анализ показва, че няма такава нужда. За да разсеем всички съмнения, че видите ли ще се наложи промяна и въвеждане на еднополови бракове - нещо, за което не става въпрос в тази конвенция. Нека да видим какво ще каже Конституционния съд. Обществото трябва да се успокои, за да може истинският дебат да започне преди да се внесе в парламента.