/КРОСС/ На 17 март 2018 г. се навършват 70 години от сключването на Брюкселския пакт - началното споразумение, с което започна образуването на НАТО, а после и на ЕС. Франция, Белгия, Холандия, Люксембург и Великобритания подписват договор за съюз за 50 години за отпор при въоръжено нападение в Европа и за икономическо, социално и военно сътрудничество. Западна Европа, привързана към американците се обединяват в единен геополитически център, коментира руското издание Взгляд.
Изгода получиха мнозина, но най-много се засилиха САЩ.

Без съмнение постепенното оформяне на западния блок става реакция на разширяването от страна на Съветския съюз, както под формата на пряко прибавяне на земи, така и на политическо господство в Източна Европа.

Тази експанзия стана, от една страна, естественият резултат от победното участие на СССР във Втората световна война, а от друга страна на прякото осъществяване на плановете на Сталин.
Сега, 70 години по-късно, можем обективно да оценим степента, в която геополитическите стратегии на „лидера на народите" наистина са успешни.

Нека да започнем с териториалните придобивания на СССР. Те могат да бъдат разделени на две групи: след сключването на Пакта Молотов-Рибентроп и след края на Втората световна война.
Без съмнение сключването на договора с Германия относно разделянето на сферите на влияние е безпрецедентен успех.

Но, ако се изключи завръщането в Русия, макар и Съветска, на милиони западни руснаци - белоруси загубени през 1921 г., по вина на съветската власти в резултат на съвършено „пагубния" мирен от Рига, всички други териториални придобивки се превръщат в източник на неизчерпаеми проблеми.

Да разгледаме по точки:

1. Балтийските държави, окупирани от съветските войски през 1939 г., бързо дават изобилие от прогермански въоръжени формации и по-късно на силни сепаратистки движения.
Руснаците по време на присъединяването са малцинство от населението. През 1930 г. в Естония руснаците са 8%, в Латвия 10,6%, в Литва само 2,4%.
Съветската власт от придобиването на Прибалтика интензивно я заселват с руски работници и високо квалифицирани специалисти, строи заводи и фабрики, докато не става дума за русификация на републиките
В резултат на това Балтийците станаха по-силни и „благодариха" на руснаците, превръщайки ги в лишени от свобода неграждани.
2. Западна Украйна със Закарпанието. Всеки знае за ОУН-УПА, за това, че тези територии никога не са били част от руската държава преди, надявам се.
Последствията от развитието на украинския национализъм на базата на идентичността на Галиция са обсъждат и до сега и ще се обсъждат и в бъдеще.
3. Бесарабия. През 1930 г. руснаците в нея са 12% - непосредствено след Първата световна война има масово изтичане на славянското население. По-голямата част от населението са молдовци, които гравитират към Румъния, като говорят румънци на един език, но използват кирилицата, а не латинската азбука.
Заплахата от война през 1940 г. принуждава Румъния да изостави Бесарабия, но само за известно време. Година по-късно румънският диктатор Антонеску нареди на войските да прекосят Днестър.

Отново, след войната, съветското правителство колонизира Молдова с руски специалисти, толкова много, така че те стават достатъчни за цялото Приднестровие- руски анклав между Молдова и Украйна, която днес може по всяко време да може да се окаже в състояние на тотална блокада.
Както можем да видим, на получените от СССР територии след подписването на пакта Молотов-Рибентроп и съответните военни маневри и въоръжени конфликти, живее основно (около 80-90%) неруско население, по отношение на което няма провеждана русификация и което има особено отношение към руснаците като към „окупанти"

Презнакът на частното (съветската власт), следователно, се прехвърля върху общото (руския народ). Огромни благодарности на Сталин за социалистическата индукция - чувства се и до ден днешен.
Териториалните придобивания на СССР след Втората световна война са по-скромни. Кьонигсберг става Калининград - така че Русия да има свои „Хаваи", плискани от полско и литовско „море".

Преобладаващото население на Източна Прусия е немско, но на немците трябва да се каже благодаря най-вече за това, че организират извозването на стотици хиляди свои граждани в Западна и Източна Германия.
Днес Калининград е руски анклав, разположен в рамките на Руската федерация - в противен случай местните хора щяха да доказват правото си на самоопределение по въоръжен начин, както бе Приднестровието и както това се случва в Донбас.
В допълнение към директните териториални придобивания в Европа, Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния и България навлизат в орбитата на съветското влияние.

В резултат забраната за опитите за излизане от „Желязната завеса" и твърдият отговор на несанкционираните действия стана ръстът на русофобията. Най-характерният пример - чехите, по-рано не изпитващи неприязън към Русия, след потушаването на въстанието то 1968 г. станаха да идентифицират комунизма с руския народ.
Когато днес руснаците казват, че разширяването на НАТО и ЕС се е разпространило в нашите граници благодарение на измамата на западните елити, това е само половината от истината. Това не би станало без сталинските териториални придобивки и господството на Съветския съюз, наложено върху източноевропейските народи.

Затова струва ли си, гледайки от днешния ден, да говорим за някакъв специален геополитически гений на Сталин? Създадените от него структури не само отиват в миналото, но и оставят зад себе си негативен шлейф. А неговите противници бележат в Брюксел поредния юбилей.