/КРОСС/ Това е вярно, твърди изследване, публикувано в списанието "Biology Letters".
То е имало за цел да изучи емоционалната връзка между човек и най-добрия му приятел.

В проучването на Наталия де Соуса Албакърки от Университета на Сао Пауло в Бразилия и нейните колеги са участвали 17 домашни кучета от Линкълн, Англия.

Приятелите на човека преминават два кръга експерименти.

По време на първите тестове всяко куче е поставено пред два екрана.
На животното е показана снимка на куче или човек с весело или тъжно изражение на лицето или муцуната. Снимките са придружени от различни звуци - игриво или агресивно лаене на куче и фрази на чужд език (бразилски португалски), произнесени весело или с гневен тон.

Когато на кучетата са показани още снимки на кучета и хора, придружени от съответните звуци - например, куче с щастлив израз на муцуната и весел лай или усмихнат човек, кучето е гледало екрана много по-продължително време, отколкото, когато звуците са липсвали или лицата не са били усмихнати.

Изводът на екипа бил, че кучетата разпознават емоциите.
От друга страна, когато кучето е чувало неутрален глас на човек или други кучета, бързо губело интерес към екрана и снимките на него.

Според Албакърки, способността на кучетата за емоционална връзка с хора и други кучета не са инстинкт, а заучено поведение и познание.

"Кучетата трябва да извлекат информация от звука и след това да свържат тази информация с образа и това изисква много сложни психологически механизми", казва тя.
Изненадващо, екипът установил, че кучетата по-добре разграничават емоциите на ближните си от тези на хората.

Хората и кучетата живеят заедно от около 30 хиляди години и очевидно еволюцията е развила при кучетата способността да четат емоциите на своите господари и приятели.