/КРОСС/ Проучване в 22 страни, публикувано от Института за пазарна икономка (ИПИ) сочи, че България е на седмо място по политически назначения. Преди нас са Гърция, Австрия, Румъния, Италия, Унгария и Германия. Най-малко политически назначения има в Дания, Холандия и Великобритания. В изследването се посочва, че в Европа разликите могат да бъдат обяснени както с историческото наследство от комунизма, така и с клиентелисткия манталитет, ширещ се на юг в Европа. И обратно, отношението към бюрокрацията като добре работеща машина, която привлича подготвени хора и съответно политическите назначения са всъщност на хора, които са изявени експерти и професионалисти, е обяснението на високите стойности за Австрия и Германия.

Анализът представя Индекс, съставен от отговорите на 947 експерти, които са попълвали въпросник, базиран на една и съща методология в периода 2006-2014 г. Въпросите покриват 179 области на публичната политика в 22 страни. Всяка област е допълнително разделена на три вида институции - министерства, изпълнителни агенции/комисии и държавни предприятия.

Политическите назначения в обществените медии са логични доколкото политическите партии са винаги фокусирани в стремежа да останат на власт, съответно да имат добър образ и медийна подкрепа. Икономическата политика и здравеопазването са области, които са по-податливи на корупционен натиск и затова са по-привлекателни за извличане на конкретни облаги под различна форма за политическите партии. Обратното, финансите, образованието и културата, както и отбраната/полицията имат най-ниска привлекателност - финансовата политика, защото е централна за макроикономическата стабилност и затова са необходими отявлени специалисти, т.е. партиите осъзнават важността ѝ, а образованието и полицията поради силната роля на професионалните групи/организации на учители и полицаи, които са по принцип деполитизирани.

Анализира се и какви са качествата на хората, които биват избирани и назначавани от партиите на държавна служба. Докато в Западна Европа водещо качество са професионалните качества на кандидатите, то в Източна и Южна Европа превес вземат политическата лоялност и личните връзки. Разликите все пак са малки, което означава, че политическите партии вземат под внимание няколко критерия, когато назначават хора в публичния сектор. Това може и да е добра новина, тъй като шансът за добри професионалисти начело на администрацията е относително висок, но също така това означава, че добрите специалисти нямат шанс, ако не бъдат част от политическия живот, а това по-често не е налице, особено в България.