/КРОСС/ Мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух бяха основният акцент в първия ден от Неформалното заседание на министрите на ЕС по околна среда, което се провежда като част от календара на Българското председателство на Съвета в София на 10 и 11 април. Министрите на 28-те държави членки, представители на Европейската комисия и на държавите от Западните Балкани и на Европейската асоциация за свободна търговия обмениха мнения за по-доброто регулиране. Утре предстои обсъждане на темата за международните преговори по изменение на климата.

„Категорично настъпи моментът за преосмисляне на наличните подходи за решаване на проблемите, свързани с качеството на въздуха, за преминаване от визии и амбиции към реални действия и конкретни резултати. Ефективните действия за намаляване на въздействието на замърсяването на въздуха изискват дълбоки промени, както в политиките, така и в начина на живот и мислене", категоричен беше министърът на околната среда и водите Нено Димов.

„Над две трети от държавите в ЕС имат проблем с чистотата на атмосферния въздух. За първи път, откакто България е член на ЕС, тази тема се повдига на толкова високо ниво", отбеляза министър Димов на пресконференция по време на съвета. Министърът отчете, че в различните държави причините, водещи до проблемните нива за замърсяване на въздуха са различни и затова за всяка държава има различни решения и мерките не могат да бъдат унифицирани. „За всички нас е ясно, че замърсяването на въздуха е сериозен не само екологичен, но и социален и икономически проблем, поставящ множество предизвикателства по отношение на управлението и смекчаването на въздействието от вредните замърсители. Проблем, пред който са изправени не само отделните държави членки, но и ЕС като цяло.

Качеството на въздуха е от жизнено значение не само за гражданите на Съюза. Качеството на живот в Западните Балкани, включващо като необходимо условие и качество на въздуха, не би трябвало да се различава от това на ЕС. Затова България постави във фокуса на председателството подобряването на качеството на атмосферния въздух", каза Нено Димов.
Делегатите на срещата се обединиха около убеждението, че замърсяването на въздуха е водещ екологичен риск за човешкото здраве. След проведения през февруари тази година в София 21-ви Форум за екоиновации за качество на въздуха, настоящата среща на високо ниво е възможност за постигане на напредък по тази жизненоважна тема. Делегатите са единодушни, че макар КАВ в ЕС да се подобрява, са необходими още и спешни действия в тази насока.

Изтъкната беше необходимостта от по-добра координация между различните управленски нива и икономически сектори, имащи отношение към проблема. Ролята на социално-икономическите условия в борбата за по-чист въздух бяха акцент в дискусията. Разисквано беше и финансирането, което е от ключово значение за подобряването на качеството на въздуха. Обсъдени бяха възможностите в рамките на дебата за Многогодишна финансова рамка на ЕС за 2021-2030 г. да бъде преразгледан начинът, по който европейските фондове подпомагат усилията за по-чист въздух.

Отбелязана беше водещата роля на екоиновациите като път напред към по-чисти технологии, нови бизнес модели и работни места. Екоиновативните решения са налице, предизвикателството е във внедряването и разпространяването им, а тук идва мястото на европейските регулации и финансови механизми. Несъмнено, пътят към по-чист въздух минава и през дълбока промяна в нагласите и начина на живот, по-активно гражданско участие и повече информираност.

„Европейската комисия прави много по отношение на качеството на въздуха", каза европейският комисар по околна среда, морско дело и рибарство Кармену Вела на пресконференцията по време на неформалния съвет. „Ние подкрепяме държавите членки в постигането на стандартите и набелязването на мерки не само като дискусия и диалог, но и с техническа помощ.

Нещо повече, оказваме финансова подкрепа", каза еврокомисарят. Той уточни, че ЕС отделя за подобряване качеството на въздуха 1,9 млрд. евро. „Ясно е, че това е огромен проблем не само за екологията, но и голям социален проблем. Има около 400 хил. случая на преждевременна смърт в Европа, които се дължат на лошо качество на въздуха", посочи еврокомисар Вела. И подчерта, че мерките, които се взимат по отношение на подобряване на качеството на въздуха са в интерес не само на опазване на околната среда, но и на гражданите на ЕС. Комисар Вела благодари на Българското председателство за отличната среща. Той определи разговора от днешната среща като много градивен. „Бяха обсъдени практически стъпки за постигане на напредък, за да отговорим на потребностите на нашите граждани", каза еврокомисарят.

По-ясното и лесно приложимо законодателство, без прекомерна регулация и административна тежест, с работещи механизми за докладване, мониторинг и оценка - това е визията за по-добро регулиране, около която се обединиха участниците във втората сесия днес. Дискусията се фокусира върху необходимостта от подобряване координацията между различните нива на управление, тъй като голяма част от европейското екологично законодателство се прилага от регионалните и местните власти. По-голямата съгласуваност между взаимосвързаните политики (околна среда, енергетика, селско стопанство, транспорт) и повишаването осведомеността на националните администрации, отговорни за тези сектори, също бяха посочени като ефективни решения.

Обсъдени бяха съществуващите възможности за обмен на информация, експертиза и добри практики с Европейската комисия и между държавите членки в областта на околната среда.
Министърът на околната среда Нено Димов посочи, че по-добрата регулация е основен инструмент за подобряване на средата в ЕС, така че от една страна да не бъде спъвано икономическото развитие от излишни административни и бюрократични препятствия, а от друга - да се изпълняват основните цели за защита на околната среда. Министърът припомни, че намаляването на административната тежест е един от приоритетите на българското правителство.

Утрешните дискусии ще продължат под знака на международните преговори по изменение на климата и т.нар. диалог от Таланоа. Вниманието ще бъде насочено към предизвикателствата, пред които е изправен ЕС, с оглед предстоящата в края на 2018 г.

Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата. На срещата се очаква да бъде постигнато споразумение за Работната програма на Парижкото споразумение и да се даде тласък на глобалния дневен ред за борба с климатичните промени. Диалогът от Таланоа цели да направи преглед на колективните усилия на страните за постигане на дългосрочните цели, заложени в Парижкото споразумение и да насърчи действията в тази насока.