/КРОСС/ Целта е да обединим районите така, че да се развиват  на база наличните ресурси и потенциали за развитие.

Новото статистическо райониране на страната е от изключително значение за провеждане на политиката ни за балансирано развитие на регионите. Това заяви заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова, която взе участие в заседание на Регионалния съвет за развитие на Югоизточния район за планиране,което се проведе в Стара Загора под председателството на областния управител Гергана Микова.

Зам.-министър Николова представи трите варианта за ново райониране, разработени от експертната работна група към МРРБ, и коментира техните позитивни и негативни страни. Два от вариантите  предвиждат запазване на съществуващите области в Югоизточния район. Трети вариант разглежда включването на област Стара Загора в Тракийско-Родопски район, а останалите области преминават в Черноморски район, заедно с Шумен, Варна и Добрич.

Заместник-министър Николова коментира, че в момента регионалната политика се фокусира спрямо разполагаемите европейски средства и финансираните с тях мерки, а целта сега е да се търсят възможностите за балансирано развитие на регионите, основано на местните специфични потенциали.   Това ще позволи за всяка територия да се прилага диференцирана регионална политика, с което да се развива спрямо природните и географските дадености, както и ресурсна осигуреност.

„Всички социално-икономически и демографки статистики сочат сериозни регионални дисбаланси, което значи отдалечаване на регионите в развитието им“, отбеляза зам.-министър Николова. Тя обясни, че в момента само в Югозападен район за планиране има вътрешно -регионални дисбаланси между отделните области, достигащи над 40%, а  регионалните  дисбаланси  между отделните райони за планиране е между 14-20%. Два от районите дори са с население под изискуемото за ниво NUTS 2.

Заместник-министър Николова обърна внимание, че друг акцент от новата политика за развитие на регионите  е да се насочват ресурси по –концентрирано,спрямо характеристиките на всеки регион. „След 2020 г. ще имаме по-ясен и структуриран модел, с което ще се измени посоката за концентрацията на средства само в големите градове. Ако не променим модела ще имаме още дисбаланси и изкуствена миграция, а оттам и обезселяване на цели региони и територии в страната“, коментира още тя.  Заместник-министър Николова коментира, че новото статистическо райониране е първата и важна стъпка в това отношение, а на следващо място предстои оптимизация на съществуващите стратегически документи за регионално развитие и изграждане на регионални структури, които на място да отговарят за избора на конкретни мерки.

Това ще бъде и значителна стъпка към регионалната децентрализация при вземането на решения.  „За да имаме правилно планиране за регионите и политиката за тях, трябва да имаме устойчиви територии спрямо обхват на население и възможности за развитие. Целта ни е не само да заложим на по-ефективен модел за регионална политика, но и всеки регион да се развива с разполагаемия ресурс за него“, посочи тя.

Зам.-министър Николова отбеляза още, че  новото райониране цели не само да се покрие европейското изискване за брой население в районите за планиране, но и регионите да отговарят па основни допълващи критерии - съществуващи транспортни и функционални връзки, сходни възможности за развитие, сходни географски особености  и ресурсна осигуреност . „Основната тенденция в регионалната политика е , че на всеки един от регионите трябва да се гледа спрямо негова социално-ресурсна и икономическа осигуреност и потенциалите на развитие, а не да търсим еднакъв тип на развитие навсякъде. Водещо е идентичността на региона да се ползва спрямо ресурсите и да се фокусираме върху интелигентната специализация в тях“, каза още зам.-министър Николова.

Деница Николова допълни, че новият подход към регионалната политика дава възможности за избор на инвестиции на регионално ниво, кореспондиращо с визията на ЕС за финансиране на проекти след 2020 г. и ще допринася за устойчивото и балансирано развитие на територията.

Участие в дискусията взеха кметове на общини, областни управители, представители на бизнеса, научната общност и др. от областите Бургас, Сливен, Ямбол и Стара Загора.