/КРОСС/ Българските институции са длъжник на доброволците. Около тази теза се обединиха всички участници в конференцията „Възможности и предизвикателства пред доброволческата дейност в европейски и национален план"

Надявам се в България скоро да има закон за доброволчеството, защото само у нас и в Словения няма законова регламентация на тази дейност. Срамно е, по време на българското европредседателство да разглеждаме регламенти и документи за Европейския корпус за солидарност, а да нямаме закон за доброволчеството. Това заяви евродепутат Момчил Неков при откриване на конференцията - „Възможности и предизвикателства пред доброволческата дейност в европейски и национален план".

В дискусията участваха г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република Бъгария, Ленка Здрахалова, главен експерт отдел Еразъм + и младежки политики в Европейската комисия; Михаела Канарчева, главен експерт в отдел „Младежки дейности" в Център за развитие на човешките ресурси; Антоанета Христова, психолог и ръководител на ИИНЧ към БАН; Чавдар Христов от КНСБ; Антон Кутев, депутат от БСП и председател на Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите в НС; Мария Христова, председател на Български младежки червен кръст; Ренета Венева, председател на Национален алианс за работа с доброволци; Лилия Еленкова, проектен ръководител в Национален младежки форум, представители на младежки организации и неправителствения сектор.

„Смятам, че законът за добровлочеството, несъмнено, би допринесъл за създаване на благоприятна среда за осъществяване на доброволчески дейности, за повишаване на тяхното качество, както и за отдаване на дължимото им признание. Осигуряването на подходяща законодателна рамка и на национални стратегии за насърчаване на доброволческите дейности ще спомогне, както за признаването на значимостта на тази дейност като израз на гражданско участие, така и за регламентирането на неговите икономически и социални измерения", заяви Неков.

„От доброволческия труд има и икономически ползи . Чрез него се създава около 3% от БВП на ЕС, а всяко евро, инвестирано в развитие на доброволчеството, връща 5 евро в националните бюджети", допълни още евродепутат Момчил Неков.

„Доброволчество е една от темите с които се занимавам в Европйския парламент. Трябва да отбележа, че през последните години по статистически данни се забелязва тенденция на намаляване броя на активните доброволци в Европейския съюз като цяло, за това ЕП и ЕК предприеха инициативи да направим видим и привлекателен доброволческия труд", коментира Неков.

Омбудсманът Мая Манолава заяви, че от няколко години се обсъжда въвеждането на закона за доброволчеството у нас. „В момента има внесен в парламента законопроект, но той стои на трупчета", допълни Манолова. Тя заяви, че българските институции са длъжник на гражданите - доброволци у нас. Омбудсманът каза, че България е страната с най-слабо застъпено доброволчество. Манолова представи статистика, според която 40% от българите нямат време за доброволчество, 26% не знаят къде и как да се включат в доброволчески дейности.

„ЕС поставя силен акцент върху доброволчеството и принципите на солидарност", заяви Ленка Здрахалова, главен експерт отдел Еразъм + и младежки политики в Европейската комисия. Тя представи Европейският корпус за солидарност и възможностите, които предоставя. Здрахалова каза, че 112 българи вече са се включили в реални доброволчески проекти в България и на територията на ЕС. „Вярвам, че чрез новата законодателна рамка на ЕС можем да привлечем млади хора за доброволчески каузи", допълни Здрахалова.

Михаела Канарчева от Центъра за развитие на човешките ресурси представи възможностите за кандидатстване по добороволчески програми на Европейския корпус за солидарност. Тя акцентира върху новостите, като финансиране на проекти на национално ниво и програмите за солидарност в подкрепа на младежи в неравностойно положение.

Всички участници в дискуцията приветстваха идеята за регламентиране на доброволчеството у нас.

Чавдар Христов от КНСБ изтъкна необходимостта от разграничаване на доброволчеството и доброволческия труд.

„Законопроектът, внесен в парламента, се работи отдавна, но липсата на закон пречи на реалната работа на доброволческите организации у нас", заяви Антон Кутев, депутат от БСП и председател на Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите в НС. Той подчерта, че е законът не е минал на първо четене в НС, но между двете четения /първо и второ четене/ ще внесе предложения и промени в в него, включително и такива от евродепутат Момчил Неков. Кутев изтъкна необходимостта от смислени политики за доброволчество и заяви, че се надява още в тази пленарна сесия на парламента да се приеме законът.

Психологът Антоанета Христова изтъкна, че доброволчеството е израз на мотивация и свободна воля, но тенденциите са към намаляване на тази дейност. Тя обърна внимание на демографската тенденция, че застаряващото население, все повече, ще включва възрастни доброволци, а вниманието и програмите на ЕС са насочени към младите хора. Христова призова за по-многопланово мислене и включване на възрастните хора в доброволчески каузи.

В заключение на дискусията Момчил Неков обобщи, че доброволчеството е индекс за човешко развитие.