/КРОСС/ По материали от Списание на държавните железници и пристанища на България,  кн.1-2, год.III, април-май 1928 г.

Землетръсът на 14 април (Велика събота, 11.20 часа, с магнитуд 6.8 по Рихтер и епицентър на 8 км СЗ от Чирпан) и 18 април 1928 г. (21.20 ч., с магнитуд 7,0 по Рихтер и епицентър в Папазли/дн.Поповица), който покоси живота на много невинни хора, нанесе големи вреди и загуби на родното стопанство, не остави незасегнати и железниците. Повредени са не само сградите по линиите в областта на земетръса, но самия път, непосредствено до епицентъра на землетресението при станция Папазлий (Поповица) км 150+500 до 152+000. В тази последна част линията бе повредена вследствие потъване на почвата.

Пътят, благодарение на взетите бързи мерки, можа да се поправи много скоро. По този начин спряното движение на влаковете по международната линия можа да се възстанови сравнително бърже. И този, както във всички други подобни случаи, железопътният персонал се оказа на висотата си: всички, големи и малки, бяха по постовете си и изпълниха добросъвестно дълга си. Движението, веднага възстановено, железниците се поставиха отново в услуга на населението и на организираната помощ за подпомагане на пострадалите от землетресението.

Веднага след възстановяване на движението, Главна дирекция изпрати комисия от архитекти и инженери, за да прегледа повредените здания, мостове или инсталации и изчисли загубите. От рапорта на тази комисия се вижда, че повредите, претърпени от държавните железници са сравнително малки: те не възлизат на по-голяма сума от 5,6 милиона лева. Най-големите повреди са нанесени на приемните здания на на гарите: Пловдив, Папазли, Борисовград (дн.Първомай), Ябълково, Белозем, Чирпан и депото Ст.Загора.

За естеството и причините за землетресението се писа много във вестниците, тъй, че по този въпрос на това място не ще се спираме. Не писано само по кой начин се е отразило землетресението върху постройките  и на кои разрушителни сили се дължи събарянето или пропукването на сградите. Знае се от опит, особено от много по-силните землетресения в Япония, Италия или Америка, че разрушенията на сградите се причиняват от хоризонталните сили, които се образуват при вибрационните, трептящи движения на земната кора. Тези сили са значителни и понеже обикновено не се вземат под внимание при постройката на сградите, последните изчислени само за да носят собствената си тежест, се оказват слаби да им се противопоставят. Всеки може да си обясни тези сили и действието им с един малък опит. Поставя се един предмет, например кибритена кутийка върху парче книга и се раздвижва силно и чевръсто наляво-надясно подложената книжка. От раздрусването кутийката започва да трепери и при силно движение, ако не е добре закрепена, се обръща. Тъй треперят зданията при земетръса и дори падат, ако вибрационното движение на земната кора е много силно - катастрофално. Тъй се обяснява и изместването на желязната конструкция на моста върху Марица при Пловдив. Изчислена да противостои само на хоризонталните сили, които се появяват при силен вятър, желязната конструкция не е успяла да устои на силните хоризонтални сили, причинени от земетръса и се е изместила около 30 сантиметра.

И у нас се забелязва същото явление, констатирано и при други землетресения, особено в Токио, при катастрофалното земетресение през 1923 г., че силата на земетръса не е еднаква навсякъде и за всички почви. Който е ходил в Пловдив е забелязал, че сградите, построени върху скала - това са всички здания по тепетата и около тях - са много малко засегнати от землетресенията, докато всички постройки около гарата и р.Марица, гдето теренът е слаб и от скорошен геологически произход, са много повредени или дори разрушени. Това се обяснява от известния вече факт, че земните вибрации, трептения слдствие земетръса, са много по-слаби в твърда скалиста почва, отколкото в слаба почва, в която се появяват следствие трептенията и разрушения.

От този факт, изобщо от опита, който имаме от землетресението, и който опит ни струва много скъпо, трябва да се извлече поука. Тази поука е, че трябва да се строи според правилата на техниката, като се вземат предвид и възможните раздрусвания на постройките вследствие землетръс, и със здрави и добри материали. Защото знае се, все от опита, особено от направеното напоследък в Япония, гдето землетресенията са много по-чести и много по-силни, че човекът може да се бори с този бич, стига само да бъде нащрек и да не се забравя, когато строи.

Министърът на железниците г.Найденов е отправил следната телеграма до персонала по Б.Д.Ж. и  Пристанища: "До всички ж.п. и пристанищни служби. №1.1-340 от 3 май 1928 год. Землетресенията в Южна България бяха едно тежко изпитание. Бяха необходими много духовни сили, за да се устои трезво срещу всички ужаси, които природата изпращаше. Не мога да не изкажа възхищението си и похвала за държането на ж.п. и пристанищен персонал през тези дни. Между железничарството израснаха герои, които отстояваха на служебния си пост дори, когато техния дом се рушеше. Прекъснатите телеграфни съобщения се възобновяваха бързо, с денонощен труд се поправяха разрушените линии. Това утвърждава в мене вярата, че железничарството е една истинска сила за националното преуспяване и като повтарям моята похвала, изказвам желание да се кали проявената воля на ж.п. и пр. служители с дела, винаги достойни за похвала и възторг. Министър: Найденов."

Помощта от служителите по Б.Д.Ж.. и Пр. Нещастието в Южна България събуди най-благородни чувства у всички българи. Всеки се помъчи да помогне с каквото може на пострадалите. От средата на българското железничарство излезе инициативата всеки служител по Б.Д.Ж. и Пр. да даде поне по ½ надница за пострадалите. В тая смисъл беше направено и официалното окръжно Болшинството служители, обаче, са заявили пред касиерите да им бъде удържано не по ½ надница, а по цяла, мнозина са дали и по 2-3 надници. Парите вече се събират и в най-скоро време ще се узнае на каква сума ще възлезе помощта на железничарите. Досега само от част от службите са събрани около 600 хил.лв. Навярно общата сума ще надмине един милион  лева и тя ще бъде една чувствителна помощ, обаче, по-важни са за случая хубавите качества, с които се проявява персонала на Б.Д.Ж. и Пр.

Наградени железничари. По решение на постоянния съвет, въз основа на донесения на службите, наградени са за проявена храброст, разпоредителност и себеобладание при изпълнение на службата през време на катастрофалното землетресение следните служители по БДЖ: н-к станция Папазли Георги П. Кутулов, нач.гара Пловдив Цветков, нач. тракция Пловдив инж. С.Гоцев, зав. депото Кр.Б.Груев, машиниста Теко Станчев и общия работник Никола Г.Коларов с по 5000 лв, а зав.депо Саранбей Дим.Лесичев, машиниста Лазар Радучев и огняра Спас Генов с по 2000 лв. Главна дирекция е наредила до всички свои служби да представят за награда служителите, които са се проявили по време на землетресението.

... Следват други информации за помощи от чужбина и за помощи за българските железничари. ...

По материали от Списание на държавните железници и пристанища на България,  кн.3, год.III, юни 1928 г.

Наградени железничари. Постоянният съвет в последното си заседание реши:

...  В. Да се наградят служителите от службата по движение, проявили похвални качества по време на страшните часове на землетресението в Южна България:

С 5000 лв: 1. Хр.Иванов, районен инспектор Пловдив, който след станалия трус на 18.4. в Пловдив, понеже се намирал в станция Филипово, пътувайки с влак 15, наредил влакът да прекъсне пътуването си в станция Филипово, а той заедно с инженер Гоцев, пешком минали по линията, констатирали повредата на моста над Марица стигнал в гара Пловдив посред трусовете, които начесто се явявали през цялата нощ и следващите няколко дни, разпореждал за редовността и сигурността на движението на влаковете.

1. Ив.Алдев, помощник началник гара Пловдив, за гдето съобразил да изтегли от линията, минаваща в близост до пожара на Военния склад 20 вагони, които спасил от опожаряване. Запазил самообладание и помогнал посред трусовете на някои от живущите на етажа на гарата да слезат долу.

С 4000 лв.: 1. Методи Хранов, изп.ученик при станция Папазли, който посред трусовете на 18.4, посрещнал влакове №№ 1 и 15 на входната стрелка в качеството си на дежурен чиновник. Угасил с помощта на помпиера падналата на пода горяща лампа и спасил гарата от опожаряване.

1. Мирчо Димов, стрелочник Папазли. Останал на поста си на входната стрелка на гарата, понеже бил дежурен за посрещане на влаковете, въпреки че му съобщили, че семейството му било затрупано от срутената къща.

С 3000 лв.: 1. Тенчо Петров, началник ст.Борисовград, угасил падналата горяща лампа и спасил гарата от опожаряване.

1. Никола Илиев, чиновник, Д.Тодоров и Ст.Стефанов, надзорници, Никола Ив.Пеювски, уч.надзорник, от гара Пловдив, всички по време на трусовете влизали в апаратната на работят и поправят телеграфните и телефонни съобщения, макар това да е било опасно за живота им. Освен това началникът Илиев и уч.надзорник Пеювски помагали на пожарната команда при гасене на пожара на военния склад до пристигане на войниците.

С 2000 лв.: 1. Стойко Арсениев, чиновник гара Филипово. Посред трусовете влизал често в апаратната да работи по апаратите, въпреки опасността за живота му.

1. Н.Крахтов, и.д. маневрист в гара Пловдив. През нощта на трусовете заедно с пом.началник на гарата Алдев, изтеглили 20 вагони понеже били на близо до пожара на военния склад и ги спасили от опожаряване.

Г. Да се наградят служители от службата по поддържането (от VIII-ма IX-та секции), проявили похвални качества  през часовете на землетресението в Южна България:

От XIII-та IX-та секции. 1. Пейчо Тодоров, секционен инженер VIII секция с 5000 лв., Васил Зафиров, пом.секционен инженер при същата секция с 5000 лв, Ангел Бонев секционен инженер на IX секция с 5000 лв, които са взели нужните мерки за бързата проверка състоянието на линиите и поправката им за възстановяване движението. Сами са пътували с пробните влакове или машини за констатиране на повредите и са давали нужните нареждания по възстановяването, както и ръководили работата за по-бързата поправка.

1. Крум Плакунов, уч.архитект* VIII секция, с 3000 лв, който през периода на земетресението е направил ревизия на всички сгради в секцията, влизал в тях с риск за живота си, за да се добере за по-точни данни повредите, разработи плана за възстановяването им.
2. Рашко Тороманов, пикьор 8 секция 3 участък с 5000 лв, който взел немедленно още след землетресението мерки за проверка на линията в участъка му, поправка на линията в повредените места около Борисовград и Папазли и мостове при клм.131+800** и 128+400, не е напускал поста си, въпреки известието за тежко болната му майка, която навестил, след като изпълнил дълга си към службата след няколко дни, която заварил вече починала.
3. Никола Стоименов, пикьор VIII секция II участък, с 2000 лв,, Лука Василев, пикьор при VIII секция, с 1500 лв., които след трусовете са направили обиколка в участъците, организирали поправките за по-бързо възстановяване на движението.
4. Ненко Христов, надзирател III участък 2-а чета с 1000 лв, Юрдан Иванов, надзирател III уч. 3 чета, с 1500 лв, Ангел Танчев надзирател III уч. 1-а чета, с 1000 лв, Никола Димитров, надзирател I уч. I -а чета, с 1000 лв, Делчо Павлов, надзирател IV уч. I-а чета, с 1000 лв, Иван Стоянов, надзирател VII уч. I-а чета, с 1000 лв, Христо Иванов, надзирател II уч. 2-ра чета, с 1000 лв, Георги Киселаров, надз.II уч. IV чета, с  1000 лв,, Тома Златаров, надз.II уч. 3-та чета, с 1000 лв, които непосредствено са ръководили поправките на повредения път за по-бързата му поправка и възстановяване на движението, въпреки че някои от тях самите са били засегнати от землетресението.
5. Никола Танев, ст.работник III участък I чета, с 1500 лв, Вангел Минков, ст.работник III участък 3 чета, с 1500 лв, Балю Костадинов, ст.работник 2 участък 2 чета, с 1000 лв, Стефан Лалев ст.работник 2 участък 1 чета, с 1000 лв, първият от тях е взел участие в угасяване на пожара на санитарния склад близо до гара Пловдив, а останалите непосредствено са ръководили поправките на повредения път за по-бързата му поправка и възстановяване на движеиието, въпреки че някои от тях сами са били засегнати от землетресението.
6. Милуш Модев, билетопродавач при станция Садово, с 1500 лв, който стоял непрекъснато на телефонния пост, въпреки трусовете и давал сведения за повредите по линията с риск да бъде затрупан.
7. Илия Митошев и Петър Тошев, кантонери, с по 2000 лв, които при землетресението на 18.4 т.г. веднага след труса, изоставяйки семействата си на произвола на съдбата, тръгват към участъците си, констатирали лошото положение на пътя, уведомили съседните станции за повредите и спиране на влаковете, вследствие на което са избегнати катастрофи. Поради повреда на телеграфа пренасяли са телеграмите от Папазли до Садово пеша, с което са създали единствена връзка с Катуница и Пловдив.
8. Георги Митошев, кантонер 3 участък, с 1000 лв, който при землетресението на 18.4. т.г., веднага след труса е изоставил семейството на произвола на съдбата и тръгнал към участъка си, констатирал лошото състояние на пътя, уведомявал съседните станции за повредите и спиране на влаковете, вследствие на което са избегнати катастрофи. Поради повреда на телеграфа пренасял телеграмите от Папазли до Садово пеша, с което създал единствена връзка с Катуница и Пловдив. Освен това веднага след като е констатирал повреда на моста при клм.138+800 при Борисовград е изпратил детето си да съобщи на пикьора за повредата и спиране на движението, с което е избегната катастрофата.
9. Постоянни работници от 3 участък: Запрян Рангелов, Благой Тодоров, Тодор Димитров, Ник.Кузмов, Георги Запрянов, Аню Тошев и Юри Димитров по 1000 лв; Васил Павлов (2 чета), Георги Христозов, Дим.Михайлов, Дим.Янков и Еню Мирчев по 1500 лв, работили за по-бързото възстановяване на движението непрекъснато, не обръщайки внимание на обстоятелството, че сами са били от пострадалите от землетресението.
10. Постоянни работници от 3 чета: Георги Атанасов, Илия Димитров, Христо Василев, Тодор Иванов, Колю димитров, Грозю Грозев, Георги Стоев, Иван Запрянов, Атанас Петров, Стоян Бончев, Христос Колев, Еню Колев и Тодор Янков по 1000 лв; Тодор Начев и Теньо Петков по 1500 лв, всички са работили за по-бързото възстановяване на движението непрекъснато, не обръщайки внимание на обстоятелството, че сами са били от пострадалите от землетресението, особено се отличили в работата си Тодор Начев и Теньо Петков.
11. Постоянни работници от 2 участък 4 чета: Ангел Т.Иванов, Никола Стоилов, Камен Тодоров и Стефан Церовски по 1000 лв; взели участие по локализиране на пожара в Пловдив (санитарен склад), за да не засегне постройките на железниците и по възстановяване повредената телеграфна линия. Никола Иванов с 750 лв, Кръстю Танев с 1000 лв, Минчо Паунов, Ангел Сотиров, Васил Сотиров, Станое Станков (3 чета), Филип Георгиев, Георги Николов, Атанас Трайчев и и Ангел Николов (и четиримата от 2 чета) с по 750 лв, взели участие за възстановяване на повредената телеграфна линия.
12. Стефан Бекеренов, кондуктор 7 секция с 2000 лв и синът на кантонера Г.Митошев от същата секция, М.Георгиев, с 2000 лв, който по нареждане на баща си съобщил на пикьора по поддържане 3 участък, Тороманов, че мостът при Борисовград клм.131+800 е повреден, понеже не е имало друг начин за свръзка. На основание на което са били взети мерки за осигуряване на движението.
13. Митю Желев, пикьор 9 секция 1 участък с 3000 лв, който със своите действия и разпоредителност ускорил поправката на линията в участъка му и възстановил движението. Не е напуснал поста си, въпреки че неговата къща в с.Рупките е била съборена.

От техническа секция София. 1. Димитър Золотович, секц.инженер, с 2000 лв, взел участие в поправката на моста клм.3+600 до Пловдив, със своята разпоредителност ускорил възстановяване на д-нието, както и за другите мостове наредил бърза поправка и благодарение на личното му присъствие работата е била по-скоро свършена.

1. Иван Василев, ревиз.жел.конструкции, с 1500 лв, който още след първото землетресение наредил поправката на моста при мина Марица при Борисовград (131+700), ревизирал мостовете от Пловдив до Зл.дол. При втория трус взел активно участие за наместване на моста при Пловдив на Марица, за възстановяване на движението.
2. Георги Перифанов, ревиз.желез.конструкции, с 1000 лв, след първия трус прегледал в свръска с възстановяване на движението мостовете по линията Чирпан - Тулово, а след второто взел участие при наместване на линията при Пловдив на р.Марица.

3а. Тодор Димитров, ревиз.жел.конструкции, с 1000 лв, след първия трус на Велик-ден заминал за Оризово, намерил и отстранили причините за загубване на водата в станцията. Обиколил и прегледал всички мостове в участъка Пловдив - Чирпан в свързка със сигурността на движението.

1. Иван Бояджиев, ревиз.жел.конструкции, с 1000 лв, след първото земетресение прегледал и поправил всички сигнали и приспособления в гарите в земетръсната област в свръзка със сигурността на движението. Това е извършено на Велик-ден.
2. Георги Дончев, Крум Алексиев, Атанас Стоянов, Богослов Ранчев, Никола Златков, Георги Стамболиев, Иван Милчев и Трайко Георгиев (майстори специалисти) с по 1000 лв, които са взели участие в поправката на повредените или изместени мостове, без да държат сметка за неизвестното положение, в което са оставили далече от себе си своите семейства.

Да се наградят лицата от тракционната служба със суми по мотиви както са изложени по-долу:

1. К.Ив.Динков, маш.контрольор при Пловдив, с 3000 лв, който на 18.4. т.г. във време на землетресението пътувал с вл. №7 и през същата нощ взел голямо участие за проверка на пътя и мостовете около гара Папазли за възстановяване на телеграфните съобщения между гарите, за осигуряване вл.№7 и 1 в гара Папазли и помагал на населението в Папазли.
2. Роман Касабов, машинист, с 3000 лв, който е проявил същата дейност както за лицето по-горе.
3. Тома М.Пасков, Пловдив, с 2000 лв, който на 18.4. т.г. през време на трусовете е возил вл.№ 45 между Нова Загора и Маноле без телеграфни съобщения.
4. Лазар С.Лазаров, огняр Пловдив, с 3000 лв, който е пътувал с помощна машина от Пловдив до Папазли с машинист Т.Станчев и заедно с началника на тракцията за проверка на пътя и мостовете.
5. Стефан Кротев, машинист Пловдив, с 3000 лв, който във време на землетресението е возил влак № 14 (бил е в Саранбей), откъдето е тръгнал за Пловдив през време на трусовете и с това е дал възможност да да се съберат сведения за пътя и мостовете.
6. Ив.Д.Вакарелски, огняр София, 2000 лв, проявил същата дейност както по-горе.
7. Андон Мичев, водоснабдител Папазли, 2000 лв, заедно с ученика Методи Хранов погасили падналата горяща лампа и спасили гарата от опожаряване.
8. Стефан Христов, машинист Пловдив, 1000 лв, който заедно с началника тракция Пловдив през време на трусовете на 19.4.т.г. са заминали да пробват с машина големия железен мост на река Марица и да вземат композицията на вл.15, която бе останала във Филипово.
9. Тодор Илиев, огняр Пловдив, с 1000 лв, пътувал заедно с маш.Ст.Христов и проявил същата дейност.

* Непосредствено след земетресенията през април 1928 г. в архитектурното бюро на БДЖ (Милко Бичев, Крум Плакунов, Панайот Калчев и др.)са проектирани приемни здания от нов (противо)„земетръсен тип", построени в периода 1928-1932 г. в гари в земетръсни зони: Милковица, Бутово, Поликраище, Невша, Велики Преслав, Мадара, Гебедже (Белослав),  Садово, Маноле, Свобода, Джамбазито (Калояновец), Коньово.

** Началото на километража е било в одринската гара Караагач (бивша Демирташ).

Автор: Инж. Красимир Ангелов, Поповица,  април 2018 г.