/КРОСС/ В София стартира поредица от семинари под мотото „Рак на бял дроб - иновации в диагностиката и лечението"

В София се проведе първия семинар от Академия за журналисти „Рак на белия дроб - иновации в диагностиката и лечението*'. Организатор е Астра Зенека България, като гост-лектор на първото събитие бе медицинският онколог в СБАЛОЗ „Д-р Марко Марков*" - Варна доц. д-р Димитър Калев.

„Медицината навлиза в нова ера, в която научните решения на фармацията и технологиите се ориентират към индивидуалния подход в терапията на всеки един пациент. Медицината на бъдещето ще е с фокус върху прецизирания подход, гарантиращ терапевтичен отговор", каза Зоя Паунова, изпълнителен директор на Астра Зенека България, при откриването на семинара.

Над 70% от пациентите с рак на белия дроб в България се диагностицират в трети и четвърти стадий на заболяването, като прогнозата за 5-годишна преживяемост при тях е под 5%.

Ракът на белия дроб засяга над 1,8 млн. души в световен мащаб. Данните сочат, че от всички онкологични заболявания ракът на белия дроб е най-често срещаната причина за смърт при мъжете и втората при жените. В България ракът на белия дроб е най-честото злокачествено заболяване при мъжете и петото по честота при жените. През 2016 г. със заболяването са диагностицирани над 4000 българи. Годишно в Европа 270 000 от диагностицираните със заболяването загиват.

Най-честите рискови фактори за рак на бял дроб са активното или пасивното тютюнопушене, хронична обструктивна белодробна болест, замърсяване на въздуха, някои химикали и видове радиация, фамилно предразположение към белодробен рак.

Приблизително 25% от всички случаи на рак на белия дроб по света се откриват при хора, които са били непушачи през целия си живот.

Обикновено в ранните стадии ракът на белия дроб не дава забележими симптоми, поради което се диагностицира твърде късно, за да бъде излекуван. Понякога се открива случайно при рентгенова снимка напр. по повод на бронхопневмония. Данните сочат, че 25% от пациентите с рак на белия дроб нямат симптоми.

„Вероятността човек да развие белодробен рак в рамките на живота си е около 1 на 14 при мъжете и 1 на 17 при жените. Поради късното дигнастициране 40 на сто от заболелите умират още в рамките на една година. При известна част от пациентите се установяват генетични мутации, които дават възможност да се приложи персонализираното лечение. То дава надежда за по-дълъг и качествен живот", отбеляза доц. Димитър Калев.

Той припомни, че генетичните изследвания са важна част от диагностичния процес, защото чрез тях могат да се идентифицират точните пациенти, при които персонализираната терапия би била приложима и ефективна. Генетичните тестове показват дати туморът има характеристики, които го правят податлив на лечение. Тези характеристики (биомаркери) могат да бъдат открити в кръвта, телесните течности или тъканите и да позволят идентифицирането на специфични подтипове на заболяването. След като генетичният профил на тумора бъде определен, се създава възможност за назначаването на по-ефективно и подходящо за конкретния пациент лечение.

Д-р Калев отбеляза, че за внесените у нас лекарства, изискващи биомаркер, има осигурено финансиране, но то не е от здравната каса.

Д-р Жасмина Коева-Балабанова, председател на Българския алианс за прецизирана и персонализирана медицина уточни, че води сериозна битка предиктивните маркери да бъдат финансирани не от компанията - производител, а - дали ще бъде от НЗОК или от специален фонд, тъй като това е изключително важно за пациентите. „Важно е да се определи критерии на кого и кога се прави това изследване, дали то е достатъчно информативно да се предприеме лечение на съответния пациент. Дори миналата година направихме дискусионен форум с ангажираните по проблема, на който НЗОК изрази готовност да се създаде работна група, която да определи критериите, по които да бъдат реимбурсирани биомаркерите, както и такива, на които трябва да отговарят лабораториите, извършващи тези изследвания. За съжаление идеята стигна до задънена улица, но ние не сме се отказали", обясни тя.

„Липсата на финансиране за предиктивните биомаркери води не само до отсъствието на недостатъчно информираност, но тя деструктира целия алгоритъм и своевременност на изследването на биомаркерите и, респективно, на назначаването на лекарство. Защото различните фирми работят с различни лаборатории, а те са различно отдалечени от центровете за лечение. В много от провинциалните онкологични центрове се избързва с изписването на конвенцонално лечение, химиотерапия и с месеци се чака идването на биомаркерите и вземането на решение за таргетна имунотерапия. Това е големият терапевтичен проблем в момента", посочи още д-р Калев.

Д-р Калев коментира данни от 2015 година, валидни както за България, така и за Европа, относно по-високия риск от заболяване на белите дробове на младите жени. По думите му факторите биха могли да са твърде различни, сред които попадат стресът, средата и възможността на организма да се бори срещу заболяванията.

Д-р Жасмина Коева-Балабанова, председател на Българския алианс за прецизирана и персонализирана медицина (БАППМ), представи темите и гост-лекторите на предстоящата на 22 и 23 април в София конференция на тема: „Рак на белия дроб -ранна диагноза и доказателства за скрининг.