/КРОСС/ Политици, икономисти и общественици обединени около кандидатстването за Еврозоната

Влизането на България в Еврозоната е национална цел, с голяма обществена подкрепа. В противен случай оставаме в периферията на ЕС и всички важни решения ще се взимат без нашето участие. Критериите са изпълнени, икономическите анализи развенчават митовете за негативни сценарии, време е граждани и политици да заявим ясно желанието си за влизане в Еврозоната, за да бъдем чути в Брюксел.

Това са изводите, около които се обединиха днес участниците в дискусията „България в Еврозоната. Икономическата логика срещу митовете", организирана съвместно от лидера на ПЕС и ръководител на Делегацията на българските социалисти в ЕП Сергей Станишев и Ева Майдел, евродепутат от ГЕРБ/ЕНП и председател на Европейското международно движение.

„До година е реалистично влизането на България в ERM II. Предстоят ни много работа и преговори." Това заяви министър-председателят Бойко Борисов като приветства широкия политически и обществен консенсус по темата и посочи стабилните икономически показатели на страната, включително ниския външен дълг и значителните резерви. Неговият извод е, че „България не представлява риск за Европа. Ако сега не кандидатстваме, не трябва после да се сърдим, че има държави, които искат да се развиват на първа скорост", както и че България трябва да реши за себе си в коя група иска да бъде.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви: „Влизането в Еврозоната трябва да е следващото обединение на нашата национална енергия. За това обаче е необходимо да си напишем домашното и да имаме подробен национален план за действие, и за това какво предстои след влизането в ERM II".

В дискусията участваха още министърът на финансите Владислав Горанов, политици от различни политически сили, икономисти, политолози, анализатори, журналисти, представители на гражданското общество и на научните среди.

„Решихме заедно да стартираме дискусията за присъединяването на България към Еврозоната, защото смятаме, че е настъпил моментът, че имаме исторически прозорец от възможности страната ни да се позиционира в интеграционното ядро на ЕС, изпълнявайки заявеното от министъра на финансите намерение да кандидатства за ERM II през юни тази година. Но ние погрешно наричаме ERM II„чакалнята" на Еврозоната. След влизането си там, ние не „чакаме". Трябва да се свърши много работа, за да може нашата икономика да стане конкурентноспособна, а доходите и стандартът на живот на българските граждани да се доближат до тези на европейските. Ако сега изпуснем момента, може да се наложи да чакаме дълго. През 2019 г. предстоят избори за ЕП, сменя се ЕК и ръководството на ЕЦБ.

Никой не знае как би се променила политическата обстановка и затова не бива да се изпуска възможността да се кандидатства още при настоящата комисия, която има благоприятно отношение към влизането ни в ERM II. Напълно реалистично е поколението, родено през 2007 г. при появата си на пазара на труда през 2025 г. да получи заплатите си в евро.", заяви Сергей Станишев при откриването на форума.

„Радвам се, че тази тема се ползва не само с политическа, но и с широка обществена подкрепа у нас - по данни на „Сова харис" според 77% от хората България трябва да положи повече усилия, за да се интегрира в Шенген, Еврозоната, в областта на общата отбрана и сигурността, в опазването на външните граници на ЕС. Около 52% пък са на мнение, че присъединяването към еврото ще осигури по-голяма стабилност и прозрачност на българската банкова система, а 68% смятат, че страната трябва да се позиционира в ядрото на ЕС. Често говорим каква ще бъде цената на присъединяването. Но нека да посочим днес каква ще бъде и цената на невлизането ни в Еврозоната.", завърши Станишев.

Евродепутатът Ева Майдел заяви: „Все по-отчетливо се поставят предложения за бъдещето развитие на Еврозоната, включително и от президента на Франция Макрон и от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Дискутират се създаване на отделен бюджет на еврозоната, както и финансов министър на Еврозоната. Всички тези предложения ще имат своите последствия за държавите, които останат извън тези процеси на интеграция, защото те изключват страните извън еврозоната от вземането на решения и от достъп до средства."

Министърът на финансите Владислав Горанов обърна внимание, че не бива да се създават ирационални очаквания както в позитивен, така и в негативен план по отношение на приемането на еврото, и специално посочи, че България е далеч от сценария, довел до кризисните процеси в Гърция. В същото време той подчерта, че Еврозоната е най-вътрешното интеграционно ядро на ЕС, към което България трябва да се стреми. „Изпълнили сме критериите за членство, нямаме основания да се опасяваме от отказ от страна на нашите европейски партньори. Другото би било двоен стандарт в отношението към страна-член на ЕС."

Народният представител от БСП и бивш министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев подчерта, че към днешна дата вече не е достатъчно единствено изпълняването на номиналните критерии, а европейските страни вече искат реформи и реална конвергенция в ключови сектори, като пенсионната система, образованието, здравеопазването, пазар на труда, така че в бъдеще те да не оказват натиск върху фискалната политика. Той изрази подкрепа за скорошното присъединяване на страната към ERM IIи предупреди, че ако това не се случи, България ще продължи да бъде най-бедната страна в ЕС и „Европа на две скорости" ще бъде факт.

Събитието, част от серията „Европа отново на път", се организира с подкрепата на Академията за леви европейски политики, Атлантическия клуб в България, Европейското международно движение, Изследователски център „Тренд", Института за дясна политика, Либералния институт за политически анализи, Института за пазарна икономика, ПанЕвропа България и Центъра за устойчиво развитие към УНСС.