/КРОСС/ С безпрецедентно искане министър Захариева  съгласува   международното сътрудничество  по места.

Манол Генов, народен представител, БСП

Помните ли израза „Големият брат те наблюдава?” Той, макар и зловещ, е знаков в култовия роман „1984” на Джордж Оруел. Големият брат е тайственият диктатор в страховитата тоталитарна държава Океания, където Партията налага безпощадна преса върху всички хора с цел своите интереси.

И сега в Уикипедия може да се прочете пояснението как в „1984”  „ всеки в  обществото  е под пълно наблюдение от властта, на хората непрекъснато им се напомня това с фразата "Големия брат те наблюдава", това е в основата на държавната пропагандна машина. Думата на Големия брат е безпрекословен закон за всички. Уважението и възхищението от него са задължителни за всекиго.”

Желаещи да изпълнят и днес, и тук, ролята на Големия брат никак не са дефицит. Последният мераклия изненадващо се появи откъм Министерството на външните работи на страната ни. С подписа на вицепремиер Екатерина Захариева до Националното сдружение на общините в Република България е изпратено писмо с дата 05.04.2018 година. Впрочем, няма как да е търсена конфиденциалност на съдържанието му, след като чисто процедурно  това писмо следвало да стигне до всички областни управители и през тях до всички кметове на български общини.

А като се има предвид, че най-често кметовете уведомяват Общинските съвети за подобна кореспонденция, ясно е, че и стотици общински съветници също ще бъдат посветени в проблема на министерското разпореждане. Е, всички вече са посветени.

 В качеството си на министър на външните работи г-жа Захариева моли областните управители да уведомят кметовете как оттук-насетне всички инициативи на местното самоуправление с международно участие, както и подписването на двустранни документи, поставянето на паметни плочи и паметници, побратимяване с чуждестранни градове и други подобни прояви трябва да бъдат съгласувани писмено с политическия кабинет на министерството на външните работи на Р България. До момента областните управители чинно са изпълнили ангажимента си и да препратили депешата до всички кметове.

Нормално или не, но е факт, че във въпросното министерско писмо-разпореждане няма и грам мотив защо се прави това, срещу какво се обезопасяваме и на какво основание се налага така императивно мярката.

Ако в зреещия абсурд на тази ситуация има нещо светло, то това е адекватната и доста навременна реакция на Националното сдружение на общините в Р България. В прилично експедитивен срок от Сдружението отговарят на г-жа Захариева. За реакциите си Сдружението напълно коректно писмено уведомява и председателите на Общинските съвети и кметовете на общините.

Едва ли е било нужно да се търсят дълго аргументи, за да се заяви ясно на министър Захариева как въпросното й разпореждане-инициатива е лишено от законово основание. Извън съмнение е, че липсва законов мотив едно министерство „в движение” да налага императивно нов съгласувателен режим на българските общини, още повече с политическия кабинет на външния министър. Недоумението става още по-окръглено, като се има предвид периодичното повтаряне от страна на правителството на ПП ГЕРБ как се работи по програмата  за намаляване административната тежест и дори отпадане на съгласувателни и регистрационни режими за общините.

Тепърва ли външното ни министерство има нужда от припомняне  на „а,б-то” за българските общини като конституционни правомощия и  инициативи за  международно сътрудничество?

Тепърва ли експерти и министри трябва да си опресняват факта как българският парламент е ратифицирал още през 1995 година Европейската харта за местно самоуправление на Съвета на Европа, чийто клаузи изрично дават право на местните общности да си сътрудничат с общности от други държави?

 Тепърва ли ще се преговаря подготвеността на експерти и управленци по Закона за местно самоуправление и местна администрация? Защото именно в него са заложени и никак не са отпаднали правата и възможностите на гражданите  и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение. Именно в този закон ясно и категорично се урежда законовия ред за сътрудничество на общините, в т.ч. и международно. И че това се решава единствено от общинските съвети. 

Българските общини заслужават да имат полагащото им се самочувствие в този смисъл, разбира се, в същия размер си носят и отговорността за решенията и политиките си. Но няма никаква причина един външен министър да се опитва едва ли не да ревизира или  предварително да контролира международните контакти на една община. Не само, че това е незаконно, но е и откровено лишено поне от смислено обяснение какво се опитва държавата да обезопаси с такава мярка.

Апропо, сътворилите и подписали такова разпореждане, още повече, когато са от Министерството на външните работи, задължително би трябвало да имат предвид, че подобна претенция ще има и международен резонанс. Защото това недоразумение все ще се разбере по някакъв начин от чуждестранни партньори или просто побратими от една или няколко общини в една или няколко държави.

 Какво ли се е криело зад страховете на нашето Външно можем само да гадаем. Докато не го разберем, сме свободни да разсъждаваме. Някъде вероятно може да бъде обобщена информация с колко побратими се е обзавела през годините всяка една българска община. И не от последните 10-20 , а от поне половин век насам. Защото това е традиция, регистрират се културен , спортен, бизнес обмени, пътуват деца и младежи, творци, почитат се взаимни празници.

Вероятно част от държавите, от които са някои от побратимите, през годините са променяли политическа ориентация и дори са  наранявали част от общите ценности. Ако някъде се появят индикации за напрежение или рискове за националната или гражданска сигурност, за това си има служби и е ясно, че те работят. Но това по никакъв начин до момента не е наранявало международни контакти или общински побратимявания, културен или друг обмен, още по-малко на местните общности.

Спомняте ли си преди години как като истинска канонада Република Турция едностранно замрази или прекрати побратимени отношения с български общини? Направиха го писмено и с обяснения, които се разминаваха доста с реалността. Като например, че в местните управи на нарочените български общини имало участие  на партия, а  Южната ни съседка не желаела да работи с нейните представители. Създаде се напрежение, но повече бе недоразумението. Тогава и двете държави повишиха нивото на мерките си за сигурност и намериха дискретни начини службите да проверяват кой какъв е като част от побратимените делегации, когато си гостуваха  по поводи и празници. Но то това не пострадаха отношенията на общините.

Впрочем как ли си представя външно министерство непрекъснатите съгласувания, ако, макар и незаконни, общините кандисат да се съобразяват с тях? И на какво ли основание външно министерство ще реши да оспори или одобри, примерно, решение на общинските съветници  да издигнат паметник на достоен и с принос чуждестранен гражданин, с чието родно място са установени партньорски връзки и обмен? Ще ревизира аргументите на решението на Общинския съвет ли? Ще прослушва на запис ? И накрая ще отсича с финален печат: това „да”, това- „не”.

Нека не се забравя, че българските общини, Съветите и общинските администрации прекрасно знаят, че носят законови отговорности, ако с действията и решенията си застрашат националната сигурност или пък рискуват дипломатически и международен конфуз. И до момента има не малко регламенти, през които това може и трябва да се проследява.

Иначе не ми се мисли дали  политическият  кабинет на Министерството на външните работи е готов как ще реагира на новата си мярка спрямо утвърдени международни форуми и институции между общини. Включително и такива, базирани в София. Защото едно такова е Бюрото за международни връзки на община Виена, Ойроком –ПР София.  Вече повече от двадесет години въпросното дружество в рамките на Виенския холдинг поддържа международните връзки на община Виена с поредица европейски градове.

В официалния сайт на Бюрото пише „В нашето време на глобализация и съвременни комуникационни технологии регионите си сътрудничат все по-активно, а международните връзки придобиват още по-голямо значение. Поради това общинската администрация на Виена се стреми към тясно сътрудничество с градовете-партньори в областите градоустройство, строителство на социални жилища, енергоснабдяване и ефективно използване на енергията, водоснабдяване, градски транспорт, образование и култура, както и при изработването на стратегии за развитието на „интелигентния град“. Сътрудничеството трябва също така да предостави възможност на градовете, да се обединяват и заедно да защитават интересите си.”

Силно се надявам подобни сдружения и точки за координиране на поредица от побратимени градове да има и на други места из страната, и на други нива- на средни и малки общини. Още повече, че български общини работят и по трансгранични проекти, по линия на културен обмен с балкански държави.  И вероятно оттук-насетне ще падне едно писане, съгласуване, обяснения и разрешения от Външно дали и  с коя побратимена общината ще може да се сближават общините и с какви точно инициативи? Или Големият брат в лицето на българския външен министър ще следи всичко директно?

Извън абсурдността на тази приумица, обиждането на общините е директно. Но пък си струва да се замислим и върху въпроса : Ами само общините ли ще държи изкъсо  Външно на тема международни контакти?. Ами държавните администрации, ами българския парламент? Ами неправителствения сектор? Или някой по презумпция е решил, че общините имат по-малко конституционни права или капацитет за носене на отговорност.  Усещате ли, че работата върви към пълен абсурд? Усещате,  нали?

Само Големият брат не го е усетил още. Дано да го направи скоро. И да признае гафа си. Иначе ще се изложим, този път наистина пред чужденците. Или пък за пореден път.