/КРОСС/ 2/3 от българите днес се самоопределят като щастливи. Това показват данни от петата вълна на Европейското социално изследване (ЕСИ), което се провежда в 47 страни.

Семейството (87,8%) и работата (63,3%) продължават да са основният темел в живота на българина, но през 2018 г. нараства по важност и тежестта на свободното му време - 36,8% срещу 26,8% преди 10 години го оценяват като "много важно". На този фон политиката събира точки сред 34,7%.

Промяна има и в нагласите във възпитанието на децата - трудолюбието, отговорността, постоянството и решителността са сред най-ценните добродетели с ръст от 3-4% за последното десетилетие. Експертите отчитат изместване на акцента върху спестовността, алтруизма и въображението, характерен преди, към по-прагматичната нагласа "да подредиш собствения си двор".

Българинът е недоверчив към външните хора за семейството, рода и етноса си. Днес едва 18% са убедени, че на повечето хора не може да се има доверие. С опцията "трябва много да се внимава" с другите хора, са съгласни цели 80%. Социолозите регистрират, че за 10 години обаче е нараснала важността на приятелите и познатите - от 38,2 на 47,5% сега.

Проучването регистрира мащабен ценностен обрат в отношението към религията. През 1991 г. между 25 и 30% от българите се определят като вярващи, а 2/3 - категорично не, сега съотношението е преобърнато. Днес българите се оказват по-толерантни в сравнение с 1990 г. - крайното неприемане на аборта пада от 25 на 20%, на развода - от 29 на 13%, на евтаназията от 47 на 38%, а при хомосексуалността от 80 на 57%.

Друг щрих от проучването е, че днес всеки втори се чувства автор на живота си, докато преди две петилетки в тази група са били около 40% от сънародниците ни. Един на петима иска отделният човек да се грижи сам за издръжката си, два пъти по-малко - 10% смятат, че отговорна за това трябва да е държавата.

Политолози намират рязка промяна в разбирането на основните цели на държавата - днес делът на убедените, че високият икономически ръст е нейна цел скача от 55,2% преди 10 години до 74,2% сега. А популистката опция - "властта да слуша повече хората" пада двойно - от 24,1% на 11,2%.

До 51% са намалели хората, които искат силна ръка - водач, който да се оправя, без да се занимаваме с избори, и оценяват това като много добра идея. Двойно е скочил делът на оценяващите демокрацията като добра - общо 82% срещу 64% преди. На обратното мнение днес са 6% (срещу 16% преди).

През февруари: Кои от основните институции в България получават положителни оценки?

Ако демокрацията е безалтернативна в нагласите, доверието в партии, парламент и правителство е ниско, показват още данните. Тези данни обаче се в вписват в европейската тенденция. Особеното в България е, че доверието в съда и прокуратурата е ниско, а към ЕС е по-високо от това в национални политически институции, обобщава "24 часа". Доверието в съдебната система е колкото в социалните медии.

"Търсенето" на правова държава и потребността от върховенство на правото се увеличава с 10%. За 80% от българите законът винаги трябва да се спазва. Анализаторите отбелязват, че за 30 години с около 30% нараства отхвърлянето на гратисчийството, неплащането на данъци, даването на подкуп на длъжностно лице.

Като парадоксални анализаторите оценяват данните, че само 8% биха участвали в протест. "Горд съм, че съм български гражданин", заявяват 84% от участниците в проучването, а 16% не споделят това мнение.

Национален програмен директор на Европейското социално проучване, което се провежда от 1981 г. през 9 години, е проф. Георги Фотев. Той е и директор на Центъра за изучаване на европейските ценности към Нов български университет.

Изпълнител на проучването е социологическата агенция "Алфа рисърч". Интервюирани по домовете са анкетирани 1560 българи в периода 11 ноември 2017 - 9 януари 2018 г.