/КРОСС/На прага на бунт, подобно на розопроизводителите са собственици на черешови градини в пловдивското село Брестник, съобщава вестник "24 часа".

Гняв и недоволство е обхванало градините, отрупани с плод. Причината - изкупната цена там е 80 ст. за килограм, а толкова дават и фирмите за преработка. На пазара продукцията върви от 2,50 до 6 лева, пояснява "24 часа".

"Таван за евросубсидиите. ЕК предлага 100 000 евро максимален размер на плащанията", съобщава вестник "Земя".

"Бизнес кръгът "Приморец" управлява Бургас", пише вестник "Дума". Изданието обяснява, че той е сформиран около собственика на 5-звезден хотел в курорта, в който имало специален апартамент за кмета на Бургас Димитър Николов. Разследване на изданието е установило, че фирми на бизнесмена имали пръст във всички инфраструктурни проекти, изпълнявани от общината с пари от ЕС.

"3 милиона годишно ще губи държавното тото у нас, ако се приемат поправките в Закона за хазарта", пише вестник "Стандарт". Това сочат изчисленията на финансови експерти. Според тях забраната за рекламиране на тотото и щастливците, които са спечелили от него, ще доведе до най-малко 10% спад в приходите. А това буквално може да "счупи" бюджета за българския спорт тази година, допълва "Стандарт".

"Службите са свалили от интернет 19 хил. екстремистки съобщения", съобщава вестник "Сега". "Ислямска държава" и "Ал Кайда" агитират младежите на 10 езика в 53 отворени платформи. Публикациите са били достъпни за всички потребители. Сред изтритите няма на български език, а ГДБОП не разполага с информация за съпричастност на български граждани към публикациите, пропагандиращи насилие, допълва "Сега".

"Втори Босфор застрашава Черно море", пише в заглавие на първата си страница вестник "Труд". Изданието обяснява, че изкуственият морски път "Канал-Истанбул", свързващ Черно с Мраморно море, трябва да е готов до 2023 година. Целта му е да облекчи трафика и да намали риска от инциденти с кораби, транспортиращи опасни материали през натоварения Босфор. Проектът обаче предизвиква гнева на еколози. Според тях каналът нарушава биоравновесието, а това може да доведе до екокатастрофа, допълва "Труд".