/КРОСС/ Ние, министрите отговорни за Политиката на сближаване от Вишеградската четворка, Хърватия, Румъния и Словения (В4+3) се срещнахме в Будапеща на 2-ри февруари 2018г., след покана на Унгария, която е ротационен председател на В4 в периода юли 2017 - юни 2018г. Дискутирахме и се съгласихме относно нашата позиция по основни принципи на Политиката на сближаване след 2020г.

ПОДЧЕРТАВАМЕ, че Политиката на сближаване е един от най-важните и успешни инструменти, който укрепва икономическото развитие и допринася за по- добре функциониращ Единен пазар; като тя е и основна инвестиционна политика на ЕС, която подкрепя постигането на Договорните цели и ефективното изпълнение на необходимите инвестиции за постигането на конвергенция и кохезия между страните-членки и техните региони. По този начин Политиката на сближаване подпомага укрепването на глобалната конкурентоспособност и устойчивия растеж на Съюза, като цяло; следователно тази политика трябва да е един от водещите приоритети на бъдещата Многогодишна финансова рамка;

ПРИВЕТСТВАМЕ заключенията на 7-ми Доклад за Политиката на сближаване, който подчертава факта, че Политиката на сближаване доставя и представлява първостепенен модел за европейска добавена стойност, както и че предоставя ползи за трети страни, не участващи в Политиката на сближаване, в резултат на инвестициите в кохезионните страни.

Ние сме УБЕДЕНИ, че Политиката на сближаване трябва да остане за всички региони на ЕС, но основният и приоритет трябва да са по-слабо развитите региони и държави-членки;
ОТЧИТАМЕ растящите предизвикателства пред Съюза; въпреки това смятаме, че тяхното преодоляване не трябва да бъде за сметка на Политиката на сближаване; следователно смятаме, че увеличението на общата сума за следващата Многогодишна финансова рамка над 1% от БНД на ЕС, трябва да се вземе предвид;

ПРИПОМНЯМЕ, че според Член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички политики и действия на ЕС трябва да водят към укрепването на неговото икономическо, социално и териториално сближаване с цел намаляването на неравенството между нивата на развитие на различните региони и насърчаването на цялостното хармонично развитие;

В ролята си на страна председателстваща Съвета на ЕС от 1-ви януари 2018г. и зачитаща безпристрастността и неутралитета, като присъщи особености на председателството, представлявайки всички държави-членки, България се въздържа от изразяването на национална позиция и следователно няма да може формално да приеме настоящата Съвместна Декларация на седемте държави-членки. Въпреки това България приветства инициативата, която, чрез насърчаването на дебат и водейки до сближаване на позициите на държавите-членки, изгражда важен на брой общи позиции, като по този начин предоставя един прагматичн подход към бъдещите преговори и ги улеснява от към време и качество.

ПОДЧЕРТАВАМЕ - в контекста на настоящия дебат за бъдещето на Европа - необходимостта от фокусиране върху нуждите и очакванията на нашите граждани, защитавайки значителните постижения на ЕС, от които гражданите извличат ползи, като по този начин подържат своето доверие в Съюза;

Министрите, представляващи приелите Съвместната декларация държави:
1. ПОДЧЕРТАВАМЕ, че развитието е процес, който зависи от множество взаимно свързани фактори и следователно СМЯТАМЕ, ЧЕ е от съществено значение запазването на тематичния обхват на Европейските структурни и инвестиционни фондове, за да се позволи гъвкавост при справянето с местни и регионални социо-икономически предизвикателства, като по този начин допринася за реализирането на целите на ЕС;

2. УБЕДЕНИ СМЕ, че ефекивността на тематичната концентрация на Политиката на сближаване може да се подобри, като се вземат предвид местните и национални приоритети, както и териториалните специфики на държавите-членки и региони, като целесъобразно се допълнят, чрез гъвкаво програмиране и ре-програмиране на целите поставени на национално и регионално ниво;

3. СМЯТАМЕ, че в съответствие с дългосрочното програмиране и ориентираността към резултати на Политиката на сближаване и повечето гъвкавост, не бива да води до преформулиране на Политиката на сближаване към управлявани директно програми и към приоритети, които не са свързани с Политиката на сближаване.

4. СЧИТАМЕ, че БВП на глава на населението е подходящ основен индикатор за определянето на разпределението на финансовите средства в Политиката на сближавне; и ПОДЧЕРТАВАМЕ значението на „предпазната мрежа" за националните разпределения на средствата и ПРИЗОВАВАМЕ за гъвкавост, що се отнася до определянето на дялове от фондовете, като се вземе под внимание социо-икономически условия в страните-членки;

5. ПОДЧЕРТАВАМЕ, че принципът на споделено управление на Политиката на сближаване е най-добрият начин за засилване на отговорността за нейното ефективно изпълнение, както на национално, така и на регионално ниво; освен това, Политиката е основен инструмент, който ще доведе до увеличаването на видимостта на Съюза сред гражданите; въпреки това НИЕ ПРИЗОВАВАМЕ за ясно и балансирано разпределение на отговорности между Европейската комисия и държавите-членки в процеса на програмиране, осъществяване и одит на Политиката на сближаване, чрез съществено опроствяване на системата за изпълнение за всички държави-членки, основавайки се на партньорство, субсидиарност, континуитет и взаимно доверие;

6. ВЗЕМАМЕ ПРЕДВИД факта, че нациолните публични и частни ресурси значително допринасят за финансовото изпълнение на Политиката на сближаване, както и факта, че коефицентите на реалното национално съфинансиране, вече са над регулационния таван поради ограниченията наложени от правилата за държавна помощ и картите за регионална помощ, както и ПОДЧЕРТАВАМЕ голямата тежест на недопустимите разходи определени в рамката на Европейските структурни и инвестиционни фондове, които въпреки това са жизненоважни за осъществяването и устойчивостта на проектите; следователно ПОДКРЕПЯМЕ запазването на настоящите ставки на съфинансиране;

7. ИЗРАЗЯВАМЕ МНЕНИЕ, че грантовете трябва да запазят своята роля на основен инструмент за предоставяне на помощ, но също така и ПРИЗНАВАМЕ констатациите от оценките, че финансовите инстурменти могат да бъдат използвани ефективно, особено в съчетание с грантове във финансово целесъобразни инвестиционни части на Политиката на сближаване; въпреки че разпоредбите свързани финансовите инструменти трябва да бъдат радикално опростени;

8. ВЪЗ ОСНОВА НА НАУЧЕНИТЕ УРОЦИ СЧИТАМЕ, че застъпванията между програмните периоди предизвикват административна тежест за бенефициентите и системата на управление, възпрепятстват ефективното програмно изпълнение и инвестиционния процес; следователно ПРИЗОВАВАМЕ за мерки, които да позволяват безпроблемен преход между програмните периоди по отношение на управлението и работата по Политиката на сближаване. Освен това, ПОДЧЕРТАВАМЕ факта, че настоящото право на освобождаване от задължение, предоставя адекватна и предвидима времева рамка за програмирането, изпълнението и финансовото възстановяване на програмите и проектите, като същевременно осигурява ефективните и ориентирани към резултати разходи. ПРЕДЛАГАМЕ всяка значителна промяна в правилата и механизмите за прилагане на Политиката на сближаване, през съответния програмен период да бъде детайлно обсъдена със страните-членки;

9. ПРИЗОВАВАМЕ за по-близък диалог между различните компетентни органи, отговорни за одита и проверката за управление с оглед преразглеждане и хармонизиране техните вътрешни принципи, процедури и методики, в изпълние на критерия за полезен и ефективен одит - ефективни одиторски и контролни рамки, при които всеки един зачита уверението на другия: процесите на одит и контрол да бъдат изпълнявани на база на субсидиарност, по един превентативен и пропорционален начин.

10. ПРИПОМНЯМЕ позитивния ефект, който синхронизацията на правилата по отношение на Европейските структурни и инвестиционни фондове оказва на Политиката на сближаване и ПОДЧЕРТАВАМЕ значението на хармонизираното прилагане на хоризонталните правила сред инструментите на ЕС и по-специално на правилата за държавна помощ, от които изключенията за Политиката на сближаване трябва да бъдат предоставени на програмно ниво, чрез регулация;

11. ПОДЧЕРТАВАМЕ, че допълнителното опростяване на правилата трябва да вземе предвид и опита от настоящия програмен период, както и най-добрите практики използвани от управляваните директно инструменти на ЕС; както и че правилата основно трябва да подкрепят реализацията на резултатите;

12. ПОДЧЕРТАВАМЕ, че програмите на европейското териториално сътрудничество носят ясна европейска добавена стойност и са важни инструменти при увеличаването на потенциала за развитие и при насърчаването на конкурентноспособността на ЕС; следователно, ПОДКРЕПЯМЕ решението за запазване на европейското териториално сътрудничество, като един от основните приоритети на Политиката на сближаване; въпреки това ВЯРВАМЕ, че разработените бъдещи правила трябва по-добре да отчитат спецификите и многостранния подход, следователно ПРЕПОРЪЧВАМЕ приемане на изключение при подхода за прилагане правилата за държавни помощи.