Политиката на сближаване е много повече от преразпределение на средства към по-бедните държави-членки
Секция: ИКОНОМИКА
07 Юни 2018 14:50
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Политиката на сближаване е много повече от преразпределение на средства към по-бедните държави-членки

/КРОСС/ Въвеждането на по-гъвкав подход за многофондови инвестиции ще даде положителен ефект за регионалната политика.

Основната инвестиционна политика на ЕС и един от най-конкретните изрази на солидарност в Съюза – политиката на сближаване, представлява много повече от преразпределение на средства към по-бедните държави членки, въпреки че то все още е нейна характеристика. Тя е мощен инструмент за регионално развитие с потенциал за насочване на ресурсите към постигане на целите на Европейския съюз и за подобряване на административните практики и култура в цяла Европа, макар и като косвен ефект на кохезионната политика.

Това коментира днес министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков при участието си в конференцията на Комитета на регионите и Националното сдружение на общините в Република България на тема „Отражението на дългосрочния бюджет на ЕС след 2020 г. върху местните и регионалните власти“.

Николай Нанков заяви, че бъдещата политика на сближаване ще продължи да играе ролята на силна и пряка връзка между ЕС и неговите региони и градове. Според него новият кохезионен пакет носи редица позитиви за регионалната политика. Един от тях е засилването на териториалното измерение на политиката на сближаване чрез новата интегрирана цел „Европа по-близо до гражданите“. По думите на министъра положително отражение ще даде въвеждането на по-гъвкав подход за многофондовиинвестиции – многофондово финансиране и дори многофондови програми, които дават възможност за регионализиране на инвестициите и фокус върху спецификите и нуждите на конкретните територии. Има засилване на децентрализирания подход на управление на програмите, което също е предпоставка за изпълнение на инвестиции с висока добавена стойност, отчете още той.

Полицентричната структура и мрежа от градове следва да е в основата на постигането на устойчиво и балансирано териториално развитие, което следва да бъде един от стълбовете на политиката за териториално сближаване на ЕС и ключов принцип при определяне на обхвата на подкрепата по линия на европейските фондове.

Ето защо бъдещата политика за сближаване следва да бъде насочена по-фокусирано към изравняване на свързаността и достъпа на регионите до Единния европейски пазар, посочи Николай Нанков. Трябва да се засили нейният интегриран характер и териториална насоченост и да се подкрепи изграждането на полицентрична европейска територия с балансирано разпределение на градовете двигатели на растеж и техните опорни центрове.

Регионалният министър посочи, че през двата програмни периода, в които страната ни получава средства от еврофондовете, регионалната политика на България е съобразена с европейското финансиране и с целите на Кохезионната политика. Това е довело до видими резултати в нашите градове и региони, но въпреки това продължават задълбочаващите се социално-икономически диспропорции в развитието на районите. По думите му, въпреки възможностите чрез новата кохезионна политика на ЕС, са необходими допълнителни усилия от наша страна и въвеждане на нови подходи в регионалната политика на страната, което да засили ефекта от политиката за сближаване на ЕС.

Ние също предвиждаме известна промяна в подхода на териториално ниво, която да е в унисон с подхода на европейската кохезионна политика и новите регламенти, посочи Николай Нанков и напомни, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството започна дебат за ново райониране на страната с цел по-устойчиви региони. Разглеждат се и варианти за оптимизиране на системата от стратегически документи за регионално и пространствено развитие. Една от следващите стъпки е и промяна в нормативната уредба на национално ниво. Работи се и по изготвянето на социално-икономически анализ на районите в страната, който да бъде използван за подготовка на бъдещите планови и стратегически документи.

Разчитаме на активното съдействие от страна на НСОРБ и останалите ни партньори, с които трябва да работим в тясно сътрудничество, с оглед осигуряване на оптималните условия за успешното планиране и програмиране на новия програмен период, за да успеем да защитим наистина полезни и ефективни оперативни програми, чрез които да продължим насърчаването на полицентричното балансирано териториално развитие на страната, каза в заключение регионалният министър.

Управляваната от МРРБ Оперативна програма „Региони в растеж“ е може би програмата с най-пряко изражение и измерение на кохезионната политика. Стана ясно, че през следващия програмен период 2021-2027 г за България се предвижда увеличение по линия на кохезионната политика и по линия на фондове за кохезия. С 8% повече се очаква да бъдат средства за кохезия за нашите градове и региони, за по-добра инфраструктура. Това ще допринесе за постигане на поставената цел за по-високи доходи и по-добър стандарт на живот на българските граждани. Многогодишната финансова рамка трябва да се гласува, но към момента сме изключително щастливи от постигнатото в България, коментира регионалният министър пред представители на медиите. 

В отговор на въпрос Николай Нанков посочи, че целта на образователно патриотичната кампания на министерството „Моят град е моята крепост“ е да покаже, че във всеки български град се случва нещо хубаво. Децата осъзнават колко красиви и хубави са техните родни места и именно това е нашата цел – колкото се може повече български деца да остават по родните места, допълни той.