/КРОСС/ Проектът АЕЦ „Белене" е най-ниско рисковият проект в момента в света. Това показва критичен анализ на Виенския център за ядрена компетентност, каза в предаването „Неделя 150" Янко Янев - изпълнителен директор на центъра.

„През август, миналата година, към нас се обърна Българският атомен форум да направим критичен анализ на възможностите за довършване на „Белене". Нашият център събра международен екип от специалисти, които оцениха всички видове рискове, които съществуват пред проекта АЕЦ „Белене" и показаха еднозначно, че проектът АЕЦ „Белене" е най-ниско рисковият проект в момента в света, който може да бъде довършен безкрайно успешно. Първо - защото площадката е лицензирана, второ - защото няма регулаторен лист, проектът е лицензиран - в това число и от Брюксел, трето - защото тежкото оборудване, което обикновено чакаш с години, за да бъде произведено, е произведено и даже е на площадката, и платено".

Според Янев обаче съществува един голям риск - политическият.

„Единственият голям риск за проекта АЕЦ „Белене" е политическият риск и вторият по големина риск е неразбирането от политическата класа на това как се прави атомна енергетика. Големият проблем - ние имаме качествен оператор, ние имаме 40-годишен опит в експлоатация на атомни централи - нещо, което ОАЕ нямат, независимо от това, че са ужасно богати, ние имаме решение на проблема с радиоактивните отпадъци... Не искам никой да се обижда, но не допусках, че българския парламент могат да се говорят абсолютни глупости, неверни научно-технически неща...Ами, да си наемат съответните експерти, които да им кажат какво да говорят. Ставаме смешни".

Според директора на Виенския център за ядрена компетентност решението на парламента за АЕЦ „Белене" е неясно и не помага особено на енергийното ни министерство да преговаря и привлече стратегически инвеститори за проекта. Въпреки направената от парламента крачка напред, това, което също затруднява преговорите с евентуалните инвеститори, е липсата на законодателство, което ясно да казва, че страната ни има намерение да развива следващите години ядрена енергетика.

„Когато искаш да го избереш на пазарен принцип, му казваш „Никакви гаранции няма да ти дам. След десет години мога да реша като германеца - ще излизам от атомната енергетика. А ти, ако обичаш, похарчи 10 милиарда...". То е несериозно, то звучи смешно даже. Ако аз трябваше да ръководя този процес, въобще нямаше да разговарям ще давам или няма да давам гаранции. Първо ще видя при какви условия инвеститорът иска да сложи тези пари, защото ние го молим: "Ако обичаш ела и сложи 8-10 милиарда в България". Аз виждам недостатъци, които няма да позволят да преговаряш на печеливши условия с потенциален инвеститор. „На ви блока, ако обичайте постройте го и ако обичате похарчете парите!". Е, не става по този начин. Няма как да стане".