/КРОСС/ Планетолози от университета "Джонс Хопкинс" са заключили, че структурата се появила вследствие на катастрофално вулканично изригване, което довело също до формиране на водоеми и вероятно до възникване на живот.
Medusae Fossae е масивно геоложко образувание от ерозирали скали, разположени близо до екватора на планетата и простиращи се на разстояние 8000 километра. Част от образуванието е с гладък и вълнист релеф, но в някои области има долини и хребети. Радиолокационни данни показват, че Medusae Fossae съдържа шуплести скали, както и ледникови отлагания, чието количество е сравнимо с това на южната полярна шапка на Марс.
Учените сега анализирали спътникови гравиметрични данни. При гравиметрията се изследва полето на силата на тежестта и това позволява да се определи плътността на скални структури. Оказало се, че плътността на скалите там съставлява две трети от тази на останалата част от кората на планетата. Така било установено, че структирата се образувала преди повече от 3 милиарда години вследствие на катастрофално вулканично изригване. Изхвърлена в атмосферата пепел се натрупала на повърхността в подножието на възвишението. Впоследствие се втвърдила и станала част от структурата, а половината от скалите се разрушили в резултат на ерозията и възникнал разнообразен релеф.
Medusae Fossae е 100 пъти по-масивна от най-големите подобни геоложки формации на Земята. Учените смятат, че по време на масивното изригване, довело до появата на формацията, в атмосферата на Червената планета е било изхвърлено огромно количество вода. То било достатъчно за появата на глобална водна покривка с дебелина над 9 см. Парникови газове затоплили марсианската повърхност, като я направили подходяща за съществуване на водоеми и примитивни живи организми.
Резултатите от изследването са публикувани в Journal of Geophysical Research: Planets.