Малина Крумова: Националната жилищна стратегия определя цялостната политика за жилищния сектор с хоризонт 2030 г.
Секция: БЪЛГАРИЯ
28 Юни 2018 17:07
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Малина Крумова: Националната жилищна стратегия определя цялостната политика за жилищния сектор с хоризонт 2030 г.

/КРОСС/ Проектът на Национална жилищна стратегия ще бъде публикуван до няколко дни за обществено обсъждане. Стратегията определя цялостната политика по отношение на жилищния сектор и има дългосрочна визия с хоризонт до 2030 г. Обновяване на жилищния фонд, създаване на техническа документация за всички жилища и коригиране на дисбалансите в пазарните механизми на жилищния сектор са сред основните цели на Стратегията.

Това посочи днес заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Малина Крумова по време на конференция на тема „Финансиране на енергийната ефективност в Централна и Югоизточна Европа“. Форумът е организиран в рамките на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз и се провежда ден преди срещата на високо равнище на министрите от Централна и Югоизточна Европа за енергийна ефективност в София.

Крумова отбеляза, че жилищният сектор предоставя огромен потенциал за осъществяване на целите на енергийната ефективност – енергийна сигурност, намаляване на енергийната бедност, подобряване на здравословната среда за живеене на хората, намаляване на разходите за здравеопазване и др. Затова е необходимо изработването на устойчива програма за дългосрочно обновяване на всички жилищни сгради в страната. Тя обясни, че е необходимо изработването на икономически по-ефективни и по-иновативни начини за финансиране на енергийната ефективност, които да включват активното участие и партньорско отношение както на собствениците на сградите и жилищата, така и на бизнеса.

„След изпълнение на мерките за енергийна ефективност по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради разходите на домакинствата за отопление и електроенергия намаляват с 40 до 60%. При обновяването на жилищните сгради ще се търсят механизми за капитализация на тези положителни ефекти“, коментира още регионалният заместник-министър и припомни, че 44 хил. сгради у нас се нуждаят от обновяване. По думите ѝ, до момента около 2000 от тях са обновени по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и усилията са насочени към създаването на механизми, чрез които да бъдат обновени повече сгради.