/КРОСС/  В България се търсят основно хора с ниско образование, за ниски заплати или без обявени такива. Това сочи анализ на данните, предоставени от Агенцията по заетостта, събрани от автора Ваня Григорова в изследването „Криза на кадрите: дефицит на работна ръка или на достойно заплащане?", което беше представено днес в София. То е финалният етап от проучване на картината на пазара на труда в България. На представянето присъстваха представители на Агенцията по заетостта, Министерството на труда и социалната политика, синдикати, икономисти.

На трудовия пазар има специалисти, част от които се нуждаят от кратко обучение, за да овладеят нов софтуер. Работните места се заемат в рамките на два месеца. Последното беше потвърдено от г-н Иво Иванов представител на Агенцията по заетостта от отдел „Анализи". С допълнението, че преди местата са се заемали за около месец.
В рамките на проучването са изпратени запитвания до 15 агенции и сайтове за набиране на персонал. Една агенция е изпратила обявените при нея работни места, като броят им е 62, основно за висши мениджъри, служители в кол центрове, фармацевти. Най-големият сайт за търсене на работа не разполага с данни за общия брой заявени позиции. За сравнение, Агенцията по заетостта публикува ежедневно и ежечасно вакантните места с всички необходими детайли за работното място като продължителност на работното време, типа на договора, заплащането. Данните са достъпни в отворен формат, който позволява всеки да направи собствени анализи.
Прегледът на сайтовете на частните агенции сочи, че по правило високи заплати се предлагат за позиции с месторабота в чужбина. Трудовите възнаграждения за страни в Централна и Източна Европа се обявяват в български левове, а тези за Западна Европа - в евро, за да изглеждат първите по-примамливи. Според автора, броят на обявите буди съмнение в достоверността им, част от тях изглеждат „имиджови", за привличане на клиенти. Ако има глад за кадри, той не е за България, а за износ към Западна Европа.
„Солидарна България" представи и данни от непредставителна анкета, проведена между международни шофьори. Най-често срещаните злоупотреби са работодателски натиск за работа над установения максимум часове, нередовно изплащане на заплатите. Но най-значимият проблем там е осигуряването на шофьорите на минимална работна заплата.
Цялостният преглед на състоянието на пазара на труда включва и сравнение на производителността на българския работник и неговото възнаграждение със средноевропейските нива. Данни на Международната организация на труда и Евростат потвърждават, че българските заплати трябва да нараснат значително, за да настигнат равнището на производителността.
Изводът: Видимо от непоклатимата позиция на България на дъното през последните 13 години, „най-конкурентоспособната" работна ръка е българската. Управляващите от няколко поредни правителства рекламираха страната като разходен оазис - най-ниски данъци, с евтини и квалифицирани кадри. Но пропуснаха да сменят стратегията, когато се присъединихме към Европейския съюз и бяха отворени границите за трудова миграция. В свободна и отворена общност националната стратегия „ниски заплати" вреди както на държавите-приемници, така и на държавата-донор. Социалната несправедливост за източните работници е в ущърб на устойчивия икономически растеж и заплашва бъдещето на Европа.
Изглежда новата стратегия е на засилване на трудовия и социален дъмпинг в България, чрез внос на работници от трети държави. Както показва анализ на Европейската комисия, при засилена трудова имиграция в размер на 10% от настоящия брой на заетите, 1,7% от БВП се пренасочва от местните работници към собствениците на капитал. За България, към 2017 г. това означава преразпределяне на 2,7 млрд. лева от българския работник към бизнеса, който не е задължително да е български. Както разказа интервюиран български гражданин, живеещ от 15 години извън страната, в излъчено по време на представянето интервю, същият процес се наблюдава и в Италия. Анализи и съобщения за недостиг на кадри има също за държави като САЩ, Канада, Китай и много други. А бизнесът и там комбинира твърденията за масов недостиг с засилен лобизъм за внос на работници.
Проучването включва и работни срещи между синдикати, работодатели и представители на Агенцията по заетостта в три български града - Варна, Казанлък и Пловдив. Посочените основни проблеми са: закриването на професионалните училища и ниският престиж на работническата професия.