/КРОСС/ Нова Зеландия, Швейцария и Хонконг са най-свободните държави. Това показва Индексът на човешката свобода (HFI), изготвян от Института Катон и представян в България от Института за пазарна икономика, като понятието за свобода, включва индивидуалните, гражданските и икономическите свободи. В тазгодишното издание на индекса, България получава 7,78 т. и се нарежда на 41-во място (от 162 държави).

Методологията включва събиране на данни от редица световни организации (например МВФ, СБ, СТО), експертни въпросници, информация от други индекси (като този за Правене на бизнес и за Глобална конкурентоспособност). Индексът се формира от 83 отделни показателя, групирани в 12 категории, измерени по скалата от 0 до 10 точки.

Изданието от 2018 г. обхваща 162 държави. С най-висок резултат е Нова Зеландия (8,89 т.), следвана от Швейцария (8,79 т.) и Хонконг (8,78 т.). С най-ниски резултати пък са Сирия (3,77 т.), Венецуела (4,20 т.) и Йемен (4,25 т.). Спрямо миналогодишното издание човешката свобода се е подобрила в 63 държави, намаляла е в 87 държави, а в 9 е останала непроменена. Това се изразява в намаление на световния резултат с 0,01 точки.

Индексът ясно показва, че икономическата и индивидуалната свобода са ясно свързани - където се зачита икономическата свобода, се зачита и индивидуалната и обратно.

По-високата свобода има и правопропорционална връзка с доходите на човек от населението - най-свободната ¼ от държавите имат над три пъти по-висок брутен вътрешен продукт на човек в сравнение с най-несвободната ¼ от държавите.

Изследването доказва и че свободата води до зачитане на правата на жените и по-висока степен на демокрация.

В тазгодишното издание на индекса, България получава 7,78 т. и се нарежда на 41-во място (от 162 държави). Сред държавите в Европейския съюз по-нисък резултат имат само Унгария и Гърция. Спрямо изданието от миналата година резултатът на страната намалява с 0,04 т. без промяна на позицията ѝ в класацията.
Общото представяне на България в тазгодишния индекс е обусловено от оценката на страната в 12-те включени категории:

Индивидуална свобода:

Върховенство на закона (4,9 т.) - това е една от най-проблемните за България категории не само в настоящия индекс, но и в други международни изследвания. Основният проблем е в наказателното право (4,1 т.), но и всички индикатори, включени в тази категория, са на изключително ниско ниво, още повече за европейска държава.

Сигурност и безопасност (9,8 т.) - силна категория за България, а високата оценка идва от относителната липса на терористични атаки, както и от сравнителната сигурност на жените в обществото.

Свободно движение (10,0 т.) - България получава максималния резултат заради свободното движение на хората във и извън страната.

Свобода на религията (7,1 т.) - в тази категория като основни проблеми са изтъкнати правните и регулаторни ограничения на изповядването на различните религии (5,8 т.), както и на формирането на религиозни организации (7,5 т.).

Свобода на сдружаване и гражданско общество (9,5 т.) - най-ниската оценка тук е за формирането и работата на политическите партии (7,5 т.), а възможността за създаване на асоциации, професионални организации и др. под. е оценена с максималната оценка.

Свобода на словото и информацията (8,8 т.) - като слабости са посочени политическият натиск и контрол на медиите (5,8).

Свобода на идентичността и взаимоотношенията (9,3 т.) - високият резултат в тази категория е обусловен от правата на родителите и липсата на ограничения по отношение на разводите.

Икономическа свобода:

Размер на правителството (7,0 т.) - България получава ниски резултати заради високите разходи на правителството (5,7 т.) и значителните трансфери и субсидии (5,8 т.). Най-добри в тази категория пък са резултатите по отношение на данъчното бреме (8,5 т.) и държавните компании (8,0 т.).

Съдебна система и право на собственост (4,8 т.) - най-слабата категория за България. За независимостта на съда страната получава едва 3,3 т., а доверието в полицията е оценено с 4,3 точки.

Достъп до стабилни пари (9,4 т.) - сравнително високият резултат е обусловен от свободата за притежаване на чуждестранна валута и дефлацията в страната през разглеждания период (2016 г.).

Свобода на международната търговия (8,1 т.) - ниските мита за търговия вследствие на членството на България в Европейския съюз повишават оценката на страната. Относително високи, обаче, остават регулаторните ограничения пред търговията.

Регулиране на кредита, труда и бизнеса (7,6 т.) - докато липсата на тежко регулиране на кредитния пазар се оценява високо (9,6 т.), бюрократичните ограничения продължават да задушават бизнеса (6,2 т.) и пазара на труда (7,0 т.).

Резултатът на България в Индекса на човешката свобода като цяло не се променя през годините. Спрямо данните за 2008 г. - първата, за която има такива - оценката на страната е с 0,07 т. по-висока. Най-слабите резултати - тези, свързани със съдебната система - дори се влошават през годините. Както показва изследването, това води до ограничаване на свободите и доходите в страната.