/КРОСС/ Най-високите планини могат да направят хората, които ги изкачват, временно луди.

Изследователите сега определиха тези психотични случаи като отделно медицинско състояние, различно от височинната болест.

"Планините са влудяващо красиви, но не сме очаквали, че те могат да ни побъркат", заяви съавторът на проучването д-р Херман Бругер (Hermann Brugger), ръководител на Института по спешна планинско медицина в Болцано, Италия, пред Live Science.

Изследователите подробно описват проучването в списание Psychological Medicine.

Бъдещите изследвания върху това заболяване може да изяснят и други случаи на временна психоза, ко,емтират изследователите.

Планински гласове

Планинарите често споменават, че на екстремни височини са изпитвали психоза - психично разстройство, когато човек става губи връзка с реалността. Симптомите на психотичните епизоди включват халюцинации и заблуди.

Например, когато планинарът и анестезиолог д-р Джереми Уиндзор (Jeremy Windsor) е изкачвал връх Еверест през 2008 г., е имал странно преживяване. Сам в Хималаите на височина по-голяма от 8,2 км, Уиндзор халюционира мъж на име Джими, който го придружава цял ден, говори му окуражаващи думи и след това изчезва безследно.

Досега лекарите общо взето смятаха тези психотични епизоди за симптоми на височинната болест, заедно с тежкото главоболие, виене на свят и нарушен баланс. Височинната болест е резултат от недостига на кислородт при висока надморска височина и могат да предизвикат потенциално смъртоносно натрупване на течност в белите дробове или мозъка.

Но в новия анализ Уиндзор и колегите му откриват, че "изолираната високопланинска психоза" може да бъде отделно медицинско състояние, различно от височинната болест.

За да се стигнат до това заключение, изследователите анализират данните от 83 психотични епизоди на големи надморски височини, събрани от немската литература. Те създават списък с психотични симптоми като чуване на гласове, свързани с висока надморска височина, но не винаги свързани с някакви физически симптоми на височинна болест или минало психично заболяване.

"Хората, които съобщават за такива епизоди на голяма надморска височина, иначе са напълно здрави и не са склонни към психози", заяви Бругер.

Такава височинна психоза най-често се случва на височина над 7000 метра над морското равнище, откриват изследователите. Те не са сигурни какво може да доведе до това състояние - може причината е подобна на тази при височинната болест, като например недостигът на кислород или ранните етапи на подуване в определени области на мозъка.

Възможно е също така причината да не се дължи на надморската височина.

"Известно е също, че пълното лишаване от социални контакти и продължителната самота може да предизвика халюцинации", разказва Бругер.

Незабавно възстановяване

Симптомите на този синдром очевидно изчезват напълно, веднага след като планинарите напуснат опасната зона, пишат изследователите в проучването. "Те напълно се възстановяват", отбелязва Бругер.

"И все пак, този синдром очевидно е свързан с значителен риск от инциденти, а дори и малка грешка може да бъде фатална при екстремни височини", заяви Бругер. "Важно е алпинистите да са наясно с този риск, да знаят, че тези халюцинации не са реални, че тези ефекти са обратими, за да намерят някакъв начин за справяне по време на своите изкачвания".

Учените биха могли да пресъздадат тези случаи на временна психоза като поставят доброволци в камери, които симулират екстремни височини с ниски нива на кислород и ниско налягане на въздуха.

"Това ще помогне да се хвърли светлина върху временната психоза като цяло", коментира Бругер.

През март учените планират в сътрудничество с непалските лекари от базовия лагер на Еверест да разберат колко често има случаи на изолирана високопланинска психоза.