/КРОСС/ Днес на сцената на Драматичен театър „Н. О. Масалитинов" - Пловдив е премиерата на „Одисей" по Омир. Проектът е част от програмата на Пловдив- Европейска столица на културата 2019. Режисьор на спектакъла е Диана Добрева. Автор на сценария е Александър Секулов. Сценографията и костюмите са на Мира Каланова. Музиката е на Петя Диманова. Хореографията е на Деян Георгиев, за когото този проект е дебютен. „Одисей" на Драматичен театър-Пловдив е в сътрудничество с Националния театър на Гърция и със специалното участие на музиканта и композитор Янис Пантазис, чието изпълнение на антична арфа ще бъде на живо по време на спектакъла.
Константин Еленков, Стилиян Желязков, Добрин Досев, Алексей кожухаров, Ивайло Христов, Симеон Алексиев, Ивана Папазова, Елена Кабасакалова, Маргита Гошева... това са само малка част от актьорския състав - общо 45 човека - който ще бъде на сцената. Ще се включат също и творци от други балкански и средиземноморски страни.
За театралния тандем Диана Добрева - Александър Секулов „Одисей" е четвърти съвместен проект. Двамата са работили заедно по поставянето на „Вълци" и „Дебелянов и ангелите" в Драматичен театър - Пловдив и на „Калигула" в Народния театър „Иван Вазов". На добър час и попътен вятър от днес на „Одисей" в Драматичен театър „Н.О. Масалитинов" Пловдив!
И както самата режисьорка Диана Добрева казва: Нашето море е вътре в нас. И завършва с цитат от Кавафис: „...ни циклопа, ни Посейдон разгневения ще срещнеш, ако ги сам в душата си не носиш, ако душата ти пред теб не ги възправя"

В този „Одисей" се оглежда европеецът: с всичкия си скепсис, съмнения, копнежи, търсене на себе си, изстрадани, сбъднати и несбъднати светове и любови, и най-сетне- готов да изпълни съдбата си. Как Боговете да бъдат хора, а хората, дори и безсмъртни- могат ли да са Богове? Колко е трудно да си син и баща ? Когато дълго чакаш, как да познаеш този, когото чакаш?о Този Одидей отива далече отвъд митологията, отвъд Времето (което така и така не съществува, но, тихо, да не чуе екипажът ) и ни вкарва в състояние на транс, сякаш собствените ни мисли и възприятия раждат архетипите. На бащите и синовете, любимата жена, пътуващия човек, завръщането, морето, островът.