Най-влиятелният роман на Джон Стайнбек и негов най-успешен роман на литературната сцена.

Когато епичният роман "Гроздовете на гнева" излиза от печат през 1939 г., той е определен като скандален и дори шокиращ, което обаче не пречи през следващата година, на днешния 6 май, да бъде отличен с "Пулицър" - най-престижната литературна награда в САЩ. Шокиращото въздействие на повествованието се е запазило до днес благодарение на изказа и майсторството на Джон Стайнбек, които нямат аналог в американската литература. Действието се развива по време на Голямата криза и проследява пътя на едно семейство от Оклахома до Калифорния, както и премеждията и разочарованията на неговите членове като наемни селскостопански работници.

В „Гроздовете на гнева“ Стайнбек за първи път нарича прочутия Път 66 (Route 66) – двулентовото, дълго 3917 км шосе, което свързва Чикаго с Лос Анджелис – „Пътят Майка“. Така писателят му създава имидж на път към изкуплението и го превръща културна икона. Измисленото фермерско семейство Джоуд олицетворява хилядите хора, мигриращи към Калифорния, за да се измъкнат от безнадеждността на Средния Запад. И много от тези фермерски семейства използват именно Път 66.

„Дали някога книга е писана под такова напрежение? Цялата ми нервна система е разнебитена. Надявам се, че не вървя към нервен срив. Нервите ми са опънати… Ще ми се да мога да изчезна за кратко. Толкова много неща ме побъркват. Мисля, че тази книга се разпада на парченца. Ако това се случи, мен ме чака същото“, пише в дневника си Стайнбек. Когато романът е завършен, той отбелязва: „Това не е велика книга, каквато се надявах, че ще стане. Това е просто една посредствена книга“.

Заглавието на романа идва от Бойния химн на Републиката (The Battle Hymn of the Republic), написан през 1861 г. от аболиционистката Джулия Уорд Хауи. „Харесвам песента, защото е като марш, а и книгата ми е като марш“, казва писателят.

Хенри Фонда в едноименния филм, 1940-а

На 24 януари 1940-а режисираният от Джон Форд филм е показан за пръв път пред публика и получава възторжени отзиви. Стайнбек отбелязва, че играта на Хенри Фонда в образа на главния герой Том Джоуд го е накарала да повярва в собствените си думи. Стайнбек и Фонда стават близки приятели. Актьорът чете поемата „Одисей“ на Тенисън на погребението на писателя през 1968 г.

Стайнбек не харесва първия вариант на романа, затова го захвърля и започва втори. И когато най-сетне ръкописът е изпратен в издателството, авторът му е поставен от лекаря си в леглото. Сам признава, че се чувствува емоционално опустошен. Същото след време ще изпитат и неговите редактори. Те настояват в книгата да се направят известни промени. Стайнбек отговаря, че книгата не е написана за дами със слаби нерви, че никога не е променял нито една дума в съчиненията си, за да се понрави на този или онзи вкус, че няма никакво намерение да отстъпва от този свой принцип. Издателите наново настояват за промени. Отказът му е категоричен:

„Аз пиша не за да доставям на читателя приятни преживявания. Наопаки! Правя всичко, за да го доведа в състояние на нервна криза. И още: написал съм тази книга не както се пишат обикновените книги, украсявайки живота. Всички истории съм написал, без да украсявам нищо.“

Когато удостояват писателя с наградата „Пулицър“, критиката поставя „Гроздовете на гнева“ на едно равнище с „Чичо Томовата колиба“ по сила на въздействието и с „Хъкълбери Фин“ по епичност. Романът е наречен „най-значителната социална книга на своето време“, признат е за един от най-добрите пролетарски романи на 30-те години.

Макар че принципите на научния социализъм са твърде далеч от него, Стайнбек издига идеала на колективизма в една страна на войнствуващ индивидуализъм, вярва в силите на народа, в издръжливостта на духа му, вярва в човешката солидарност.

„Теориите се менят - пише Стайнбек, - търпят крах, възникват школи, философски учения, - национални, расови, религиозни, икономически предразсъдъци, които после се разсипват на прах, но човекът, макар да се препъва, непрекъснато върви напред… Като прави крачка напред, той може и да се повърне, но само на половин крачка - пълна крачка назад той никога няма да направи.“