/КРОСС/ Дългите опашки от хора по маршрутите за изкачване на връх Еверест може да са част от причините за смъртта на седем алпинисти през миналата седмица, пише сайтът „Лайв Сайънс“.

Тези тълпи доведоха до смъртоносно задръстване. Един от загиналите катерачи, 27-годишният Нихал Багван от Индия е чакал в задръстването „повече от 12 часа и е бил изтощен“, обяснява Кешав Паудел от компания, която организира експедиции на Еверест. „Шерпите са го пренесли в лагер 4, но той е издъхнал там“, добавя Паудел.

Изтощението е риск, с който се сблъсква всеки катерач. Но кое е това, което е свързано със засиления трафик на Еверест и което прави така, че някои хора да загубят живота си?

Трафикът означава, че хората ще трябва да прекарват повече време на височини, които натоварват тялото и ако трябва да слязат на по-ниска височина поради болест, това означава по-дълго чакане за евентуално животоспасяващо лечение, казва експерт.

Опасностите на Еверест

Най-високият връх в света – Еверест е разположен на 8848 метра над морското равнище. Катерачите обаче може да започнат да изпитват симптомите на остра планинска болест на много по-ниска височина от 2200 метра, обяснява д-р Андрю Лукс, професор в Медицинския университет във Вашингтон.

Острата планинска болест не е фатална, но може да ви накара да се почувствате много болни. Тя засяга около 77% от алпинистите, които се катерят на височина между 1850 и 5895 метра. Хората изпитват предимно главоболие, но може да чувстват и гадене, повръщане, летаргия и замаяност.

Тази болест може да бъде предотвратена, ако катерачите бавно се изкачват след 3000 метра, не пренебрегват начина, по-който се чувстват и вземат ацетазоламид или противовъзпалителния стероиден дексаметазон.

„Човек с остра планинска болест трябва незабавно да спре изкачването си. Ако не настъпи подобрение в симптомите до ден-два, време е да слезете от планината“,

казва Лукс.

По-сериозните остри планински заболявания включват мозъчен оток и белодробен оток. Тези състояния са редки, но могат да бъдат смъртоносни. Хората с мозъчен оток може да имат нарушен баланс или координация, да имат промени в психическото си състояние или да се почувстват изключително уморени. Те дори могат да изпаднат в кома. Алпинисти с мозъчен оток трябва да се спуснат възможно най-скоро и, ако е необходимо, да им бъде даден допълнителен кислород, да вземат лекарството дексаметазон или да бъдат поставени в преносима хипербарична камера.

Междувременно белодробният оток засяга до 8% от алпинистите между на височина между 2500 и 5500 метра. Ако течността се натрупа в белите дробове, тя може да накара катерача да се движи по-бавно и да развие кашлица, понякога с розово, пенливо слюнка.

Освен това, измръзването, хипотермията и изтощението също застрашават здравето на катерачите. Да стоят на дълга опашка, за да се изкачат и спуснат по планината, не помага.

Смъртоносен трафик

„Колкото по-дълго време някой прекарва на височина, на която може да се разболее, толкова по-голям е рискът, пред който е изправен. Ако пък някой не може да се спусне достатъчно бързо на по-малка височина, заради голямата опашка, става още по-трудно да получи необходимите грижи“, казва още професорът.

„Когато планинарите чакат на опашка, те не ядат, пият или спят“, каза той. Те също така използват ценни запаси от кислород, ако решат да донесат допълнителни резервоари и се излагат на условия за замръзване.

„Тези хора често, макар и не винаги, са инвестирали значителни суми пари и време в това начинание,“ каза Лукс. „И в един ден, когато метеорологичните условия са иначе добри, можете да си представите, колко трудно би било да убедите някой да се върне, защото опашката е дълга“, добави той.