/КРОСС/ На 7 юли се навършват 140 години от установяване на българо-руските дипломатически отношения. В богатата програма от събития беше и юбилейната конференция "България-Русия. 140 години дипломатически отношения: история, състояние, перспективи", домакин на която беше БАН.
Организатори на събитието от българска страна бяха фондация „Славяни", Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД, БАН, Националната асоциация за международни отношения (НАМО) и др., а от руска - представителството на Россотрудничество в България, Дипломатическата академия при Министерството на външните работи на РФ, Институтът за славяноведение при РАН и др. Официален гост беше посланикът на Русия Анатолий Макаров.
"На фона на превърналото се в мода говорене за стратегически направления за България има само едно стратегическо, духовно и културно направление и то е с Русия - каза при откриването на тържественото пленарно заседание проф. Захари Захариев, председател на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД. - Без значение на историческите промени в цивилизационен и геостратегически план, защото то е свързано през годините не само с Освобождението на България, а и с връзките между двете страни. 140-годишнината от установяването на дипломатически отношения между двете страни е поводът да се опитаме да потърсим проекциите в днешния и утрешния ден в тези отношения". Захари Захариев подчерта,че в този контекст могат да се посочет знаковите посещения на наши държавници в Русия, както и от руска страна у нас. Посланик Макаров припомни, че в Руско-турската война от 1877-1878 г. руси и българи са се сражавали рамо до рамо за извоюването на така дълго чаканата свобода. Колкото до съвременните връзки между двете страни, той подчерта, че те се развиват твърде динамично, илюстрирайки с примери от посещението на премиера Дмитрий Медведев в София, на президента Румен Радев на икономическия форум в Санкт Петербург и на председателя на българския парламент Цвета Караянчева в Москва. Той съобщи,че в момента се подготвя предстоящото посещение на външния ни министър Екатерина Захариева в Русия. Руският дипломат се спря и на икономическите връзки между България и Русия, както и на културното сътрудничество между двете страни. За духовните връзки и за това, че България преди векове е дала на Русия християнската вяра и кирилицата чрез църковните книги на учениците на светите братя Кирил и Методий, а тя от своя страна е дарила свободата на България, се казва в приветствието на патриарх Неофит, което прочете архимандрит Василий. А представителят на РПЦ в София архимандрит Васиан не пропусна да подчертае, че отношенията между двете страни продължават вече десет века, а РПЦ винаги е оказвала духовна помощ на българите.
Гост на конференцията беше сенаторът от Съвета на РФ Елена Афанасиева, която се спря на междупарламентарните връзки между България и Русия, както и на съществуващите проблеми между двете страни. Тя не пропусна да отбележи, че посещението на председателя на българския парламент Цвета Караянчева в Москва е било знаково и при срещите и разговорите са били взети важни решения както за България, така и за Русия. За икономическите връзки и какво още трябва да се желае говори депутатът от левицата проф. Румен Гечев. А зам.-председателят на Россотрудничество Павел Шевцов също сподели впечатленията си от българо-руските отношения и поднесе своите поздравления по повод 140-годишния юбилей. Той подчерта, че все повече нараства броят на български млади хора, които желаят да следват в Русия, което предполага да бъде увеличен техния брой.

С приятно оживление беше посрещнат един винаги желан гост, който ние виждаме в лицето на княз Никита Лобанов-Ростовски. Проф. Захари Захариев припомни, че семейството на княза е изиграло много важна роля несамо в историята на Русия, но и в историята на българо-руските отношения, но за жалост цената, която е платило в онези трагични години след 1917 г. и след Втората световна война, не е никак малка. Но днес потомъкът на рода Лобанови-Ростовски, Никита, е един от стълбовете на руската диаспора в света и поддържането на връзки с майка Русия, но не е пропускал да работи и за развитието на българо-руските отношения. С особено вълнение князът се обърна към присъстващите в зала „Марин Дринов", като не пропусна в своя характерен стил да подреди до приятелите и тези, които се смятат за неприятели. Никита Лобанов-Ростовски каза, че се обръща към посланика на Русия у нас Анатолий Макаров с мисията да дари на амбасадата копие на картина, посветена на посещението на българска делегация при министъра на външните работи на Руската империя. На платното е изобразен мигът, в който министърът на външните работи целува ръката на митрополит Климент, водач на делегацията, дошла да помоли Русия да установи дипломатически отношения с България. Защо е нарушил протокола и му е целунал ръката? Защото е уважавал митрополит Климент заради негова възвишена духовност и интелектуалния му потенциал и защото и той е лежал в български затвор, защото е бил радетел за отношения с Русия. „Надявам се, г-н посланик, че тази картина ще бъде окачена в залата на руското посолство, за да помнят всички посетители, че България се е утвърдила като единна и свободна страна" - каза княз Лобанов-Ростовски. Посланик Макаров прие дара и обеща,че картината ще намери своето достойно място на стените на посолството. Ще припомня само, че през март, когато в България беше отбелязана 140-годишнината от подписването на Константинополския договор, под който подпис е сложил прапрадядото на княз Никита Лобанов-Ростовски, тогава посланик в Османската империя княз Алексей Лобанов-Ростовски. Тогава Никита Дмитриевич направи дар на посолството на Русия в София копие на картината, изобразяваща момента на подписването на договора.

Своеобразен отчет за работата на руската диаспора в България направи Марина Дадикозян, председател на организацията на живеещите в България руснаци.
Темите на юбилейната двудневна конференция бяха посветени на политическия диалог между България и Русия в продължение на 140-те години, на тяхната история, политика и дипломация с днешна дата и в бъдеще, както и на икономическите връзки и възможности за активизиране на възможностите за двустранния бизнес.
Развитието на историко-културните традиции, културният диалог, сътрудничеството между православните църкви, ролята на медиите също беше една от най-обсъжданите теми.В конференцията участва председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова,чийто доклад бе на тема:"Ролята на медиите за развитието на сътрудничеството и културния диалог между България и Русия". Тя запозна присъстващите с традициите в отразяването на руската тема, като подробно разказа за дейността на Българо-съветския пресклуб. Участниците в конференцията бяха запознати и с материали от издавания от СБЖ вестник „Поглед". Снежана Тодорова направи сравнение между публикациите в печата и електронните медии по руската тема преди и след 1989 година. Дискусия предизвика и темата за перспективите за развитието на регионалното сътрудничество и неговите измерения, както и публичната дипломация.
Известни български и руски учени изразиха своите тези по най-актуалните и горещи теми в българо-руските отношения, които придобиха новоизмерение след промените и в двете страни.