/КРОСС/ Управляващите се страхуват от разбиване на монопола в енергетиката, казва Георги Стефанов от WWF-България

Докато разговаряме пече слънце, следобед вероятно отново ще завали. Вчера имаше градушки в някои райони, миналата седмица валя сняг. Какво става? Към метеорологията ли да се обърнем за отговор или към климатологията?

Много често бъркаме нещата. Трябва да знаем, че когато говорим за климата, говорим за дълъг период от време и за цялата планета, а когато говорим за времето, т.е. метеорологията - обикновено става въпрос за текущата прогноза. Това е разликата между климата и времето: в глобалния аспект, в краткостта на прогнозата и в случващото се.

- Спекулира се обаче с това как се измерват температурите и на това залагат и скептиците по отношение на измененията в климата.

Температурата на Земята се измерва по единен стандартен начин от почти 170 години насам - в началото в западния свят, а в България тези изследвания са вече 140-годишни. Измерва се първият двуметров слой на Земята - там където човекът най-общо казано обитава. Спекулации наистина има и това е защото нашата планета е необятно голяма и цялостно покритие за измерването на температурите на глобално ниво е направено едва преди 50-60 години. Първите наблюдения са били предимно на местата, обитавани от хората. В джунглите и саваните, в тундрата или на полюсите не е имало такова наблюдение. Сега е обхваната цялата планета, включително океаните и цялото измерване вече е много прецизно.

Защо казвам, че е спекулация? Защото когато имаме 60-годишни сигурни данни, можем да им вярваме, но при 150-годишните те са частични, т.е. непълни. От 30-40 години насам температурите вече могат да се измерват от космоса, много по-прецизно. А когато говорим за климатология в историческия аспект, вече има абсолютно научно потвърдени данни - от дъното на океана, от основите на ледниците, от блатата и торфищата, които могат да ни върнат до 9 милиона години назад.

- Скептиците казват и, че климатът винаги се е променял и не е човечеството най-големият фактор за това.

Да, климатът непрекъснато се променя и факторите за това са различни - те са и планетарни, и космически - има различни цикли на Слънцето, на подредбата на планетите. Има и фактори, които все още не знаем как може да повлияят. Но това, което беше доказано от тези близо 60 години научни изследвания, включително от Космоса е, че наистина има т.нар. планетарни цикли, които са в различни периоди от време и благодарение на това, че можем да се върнем назад във времето с хиляди или с милиони години, може да се определи какъв е бил климатът тогава - дали е било топло, или студено и съответно какви са причините за промените в климата в конкретен период.

- Но можем ли да предвидим какъв ще е климатът след 50 години, например?

Това, което можем да предвидим е как и кога дадената промяна се случва, но с точност до няколко десетки или няколко стотици години, ако говорим за Слънцето например.

Това, което виждаме обаче с непрекъснато покачващите се температури от 60 години насам се дължи на друг фактор - т.нар. най-малки слънчеви цикли, които са 11-годишните цикли. И защо казваме, че човекът всъщност е основният фактор, който влияе на климата - защото тези слънчеви цикли не влияят пряко на текущото състояние на климата.

Разбира се, има и други планетарни факти, които оказват влияние - като морските течения Ел Ниньо, Ла Ниня и др.

- Другото, което скептиците казват е, че въглеродния диоксид е в много малка концентрация спрямо общия състав на въздуха.

Да, това е така, но той е структуроопределящ газ, който има много сериозно отношение към ситуацията с климата и към температурите, от което зависят и вятърът, валежите, настъпването на екстремуми на времето и пр.

От няколко години сме в т.нар. минимум на Слънцето - „слънчев цикъл на магнитна активност", т.е. минимум на слънчевото греене. Това означава, че интензитетът му е в най-ниската си степен. И въпреки това температурите продължават да се повишават навсякъде по света. А би следвало да имаме период на охлаждане, т.е. по-ниски глобални средни температури.

Или когато имаш промяна в климата, има пряка промяна и в метеорологичната обстановка - както вие започнахте разговора с градушките, бурите и снега. Това, което някога се е случвало в доста рядък отрязък - например веднъж на няколко десетки години, сега вече е често случващо се явление. И да отричаме, че има усложнения, след като има хиляди научни доказателства навсякъде по света, е големият проблем в ситуацията с глобалното затопляне.

- Американският президент обича да повтаря: какво глобално затопляне, вижте колко е студено.

Трябва да разберем, че изменението в климата не е задължително да означава по-сух, по-топъл или по-влажен климат. Затова е промяна - промяна от естественото, от цикличното, от постоянното, от това, което сме свикнали да имаме като усещане за времето.

- Защо регионът, в който попада и България, се счита за високо рисков по отношение на глобалното затопляне?

Най-разпространеният климат на планетата е студеният модел. Ние, попадайки в географските ширини на умерено континентален климат, сме свикнали да имаме четири сезона с ясни проявления - топло, студено, дъждовно и т.н. Докато на север например е ясно - студена зима, хладно лято, а у нас всяка рязка промяна в климата ни се струва много по-осезаема. Рискът идва от това, че самите екосистеми и ние като биологичен вид сме се адаптирали към тези най-благоприятни условия, в които имаме редкия шанс да живеем. Ние тук влизаме в един цикъл на екстремуми на времето - от това да имаме необичайни явление през зимата, като липса на сняг и пролетни температури през януари, до това, на което през последните години ставаме свидетели - да няма пролет, да има дълги засушавания, горещи вълни и пр.

Ще го кажа като пчелар: пчелите в пролетния сезон, когато времето трябва да е тихо, спокойно, трябва да летят. Всичко трябва да цъфти и да се размножава. Но когато излезе една буря с ураганен вятър - това, което виждаме все по-често - полените и прашецът биват ответи. Този вятър де факто лишава растенията от функцията размножаване и в случая пчелите от възможността да ги опрашват. И какво се получава? - Имаме топла зима, в която пчелите не спят, минат ли температурите един-два градуса, излизат и започват да търсят вода и храна. Разбира се, през януари нищо не цъфти, но всяко излизане на пчелите по това време означава за тях разход на енергия - унищожават зимните си запаси.

В крайна сметка тези микро промени влияят върху качеството на живот, върху размножаването на видовете, върху възможността екосистемите да функционират правилно и да осигуряват баланс в природата.

- У нас наблюдават ли се загуби на екосистеми или екосистеми в риск?

Все още нямаме изчезнала екосистема. Но ще дам пример със Западна Стара планина - Берковският балкан, който е известен в Европа горски регион със своите много качествени вековни букови гори с дървета на по 300-400 години. Когато се случва снежна буря в късна пролет, както беше миналата година, когато пада огромно количество сняг, а дърветата вече са започнали да се разлистват, снеголомът буквално ги прекърши като клечки за зъби. С други думи тази устояла на времето вековна гора изведнъж просто един ледолом и един снеголом я събориха.

Тези екстремуми на времето правят екосистемите много уязвими. Веднага след като това с гората се случи, започват да навлизат вредители. След кратък период от време гората започва да се разболява, загиват старите устойчиви дървета. Това е валидно за всяка една екосистема. Същото е и за високопланинските езера в Рила и в Пирин - те претърпяват промяна в химическия състав, появяват се водорасли.

- Има ли и други гори, които сме на път да загубим?

По време на Балканските и двете световни войни горите, които са били в близост до градовете и селата, в голяма степен са били изсечени като енергиен ресурс. В следствие имаме изкуствени насаждения от бял и черен бор, правени в средата на миналия век с цел справяне с ерозията. Това са т.нар. пионерни видове, могат да се адаптират при трудни условия. Сега обаче те съхнат. По няколко причини - първоначално е трябвало да бъдат посадени докато укрепне почвата и след това да се подменят с типичния за дадения регион вид. Това обаче не се е случило и сега тези гори са останали самоподдържащи се. А когато няма грижа за изкуствените насаждения, те стават много уязвими на вредители и болести. На практика това, което виждаме в момента е, че влиза короядът и дърветата масово изсъхват. Каква е връзката с климатичните промени - короядът умира, само когато има дълъг студен период. И понеже такива дълги периоди от минус 10-20 градуса почти няма вече, короядът не умира, бързо се размножава и завзема нови територии.

Мога да дам и още примери. Имахме пилотен проект, с който искахме да тестваме дали биомасата от влажните зони - блатата - основно папур и тръстика, могат да се превърнат в енергиен ресурс на местно равнище за производство на пелети и брикети. Косенето на тръстика става по много сложен начин - през зимата, със специална косачка, вид трактор, когато блатото замръзне, защото иначе няма как да влезеш. Когато не е замръзнало това се извършва се с т.нар. водни комбайни, много скъпи машини, каквито в България няма.

- Да позная ли - нямаше зима?

Точно така. За да влезе тракторът трябва да е имало минусови температури от по минус 15 градуса поне десет дни, за да се образува дебел лед.

- Може ли да се направи прогноза за България - ще изстиват ли Балканите или ще се затоплят?

Няколко са основните модели, които прогнозират данните за Балканите и конкретно за България, но всички те са обвързани с евентуални по-големи промени. 70% от циклоните и антициклоните произхождат от Атлантическия океан и Средиземноморието, вторите носят обилните валежи. Останалите 30 на сто се случват, когато се смени наклонът на оста на планетата и дойде зимата и тогава започват да нахлуват студени потоци от север. Едната от теориите е, че с намаляването на скоростта на течението Гълфстрийм, което дава топлият климат за Северозападна Европа, тези валежи ще се променят като цикъл и интензитет и като период и това неизбежно ще повлияе и времето на Балканите. Това вече е факт. Скоростта на Гълфстрийм е спаднала с около 19-20%. Най-лошата прогноза е, че ще спре, а случили се това означава рязко застудяване, нещо като мини ледникова епоха, в т.ч. и при нас. Поне такива прогнози дават компютърните модели, а вече има и доста филмови продукции по тази тема.

Другата прогноза обаче е, че от екватора нахлуват по-големи топли въздушни маси. Виждате и вече колко често имаме прах от Сахара, който преди беше екзотика. Само през изминалите два месеца го имаше два или три пъти. Т.е. ще идва по-топъл и сух климат.

- Как е възможно да има две коренно противоположни теории?

Защото се намираме между севера и юга. Вторият закон на термодинамиката - законът за обмяната между топло и студено. Във физическите закони няма постоянно състояние, има постоянно движение. Попадайки в този географски пояс ние се намираме в непрекъснат цикъл между топло и студено, именно затова не е сигурно, кое ще надделее.

- Можем ли на локално ниво да направим нещо за самите себе си? Знаем, дилемата тук е или затваряме въгледобивни мини и лишаваме хиляди души от работни места, или се включваме активно в борбата с глобалното затопляне.

Въглищата на глобално ниво от 200 години насам са основният енергиен източник на човека, а през последния век са основния източник и за производство на електрическа енергия. Добрата новина е, че имаме много алтернативи, лошата новина е, че не можем да се откъснем от тези въглища, толкова лесно и бързо, колкото се налага да го направим. Много е трудно да ги изведем от употреба - не може да стане бързо и евтино, като социалната гледна точка също е сериозен аспект.

От вече близо 20 години профсъюзите налага термина „справедлив преход", който от 2015 г. влезе и в Парижкото споразумение за климата и се превърна в глобален термин. Справедлив преход за въглищата означава „да, ние съзнаваме, че имаме проблем с въглищата, които отделят 70% за глобалните емисии парникови газове и трябва да се намери устойчив начин за извеждане на въглищата от производството електроенергия". Това няма да се случи за 10 години, на всички е ясно, но също е ясно, че нямаме и много повече време и трябва отсега да започнем да действаме, за да се успеем да преодолеем този проблем. Към този термин WWF добавя, че преходът трябва да е справедлив, както за хората, така и за околната среда.

- В България добивът се ползва с държавни протекции именно заради социалния аспект.

Специално българските въглища са едни от най-лошите от гледна точка на ефективност. Богати са на сяра, на пепелно съдържание, на токсични вещества, ниско калорийни са, т.е. те са младоформирани въглища. И да - имаме алтернативи в България. Наистина управляващите ги е страх да си признаят, че е въпрос на правилно дългосрочно планиране. Този процес и този дебат трябваше вече да са започнали, защото иначе всъщност лъжем самите си, защото нямаме избор и утре просто поредната мина или централа ще бъдат затворени. Процесът в глобален мащаб е въглищата да излизат от употреба, случва се вече в целия свят. И колкото и да ги пазим, ще можем да ги пазим още пет, десет, двадесет години. След това няма да можем.

- Имаме ли с какво да ги заменим обаче? Заради далавери в миналото ВЕИ у нас се превърна едва ли не в „мръсна дума". А поради факта, че държавата бе длъжна да изкупува тока от тях, бе вменено, че цената на електроенергията скача заради тази екокомпонента.

Така е - въпрос на спекулации и популизъм. Факт е, че ВЕИ се превърна в мръсна дума, но е факт и че който се е допрял до тази технология е видял ползите от нея. Ние трябва да определим срок и да намерим баланса как да изведем тези въглища, да намерим решение и на социалния въпрос - къде ще отидат да работят тези хора, да решим какви са алтернативните икономически дейности и да се справим и с екологичните последици от въгледобива. Много е важно да се знае, че тези хора не са точно миньори, говорейки за Бобов дол, но и за Стара Загора. Добивът е открит и там работят инженери, оператори на специални машини - висококвалифицирани кадри, които много лесно може да бъдат профилирани в други области.

Въпросът е, че въглищата като енергиен източник може да бъдат заменени от друг тип енергиен източник - слънце, вятър, биомаса, складиране на енергията в батерии... Ако разгледаме въглищата като монополист и възможността на всички други технологии, всъщност нашите управляващи ги е страх някой да не им разбие този монопол, тъй като въглищата са подземно богатство, т.е. собственост на държавата Всички енергийните алтернативи (вятър, слънце, биомаса) всъщност не са монополизирани и никой не ги притежава, което дава реален шанс на домакинствата, на бизнеса, на цели населени места, да се откъснат от монопола и да станат енергийно независими, което всъщност ще промени цялостно икономиката, и въобще ролята на хората. Сега всички сме просто консуматори, а в бъдеще ще бъде, производители, доставчици и консуматори.

Новите технологии не само са по-ефективни, но и цената им намаля с 80% през последните 5 години, и продължава да пада. Първото правителство на Борисов падна заради цената на тока и оттогава поддържаме енергийната система в един изкуствен баланс и на занижени цени. Въпросът е кога ще осъзнаем, че бойкотирайки естествените иновационни процеси на развитие, всъщност се превръщаме в слабо развиваща се икономика. А българската икономика като малка икономика има този реален шанс бързо да се превърне в икономически и енергиен лидер. Нямаме нужда от много енергия както една Турция например. Имаме близо 12 000 мегавата инсталирани източници, а консумираме между 2000 и 7000 в най-големия пик.

- Но продаваме.

Конкуренцията е кой колко произвежда и най-големият проблем е, че държавата се опитва да дава на всички, което създава изкуствени, непазарни условия, т.е. ние продаваме евтината си енергия, защото само тя е конкурентна. Проблемът е, че това ни превръша в неконкурентна икономическа единици, която има продажби заради непазарни механизми и субсидирани технологии, което е неправилно, даже забранено от ЕК. Давам ви пример, за да произведем една химикалка ни трябва четири пъти повече енергия от средното за Европа. Ние пилеем енергийни ресурси, следователно няма как да станем по-богати по-конкурентни. И ако тази химикалка струва един лев в България и един лев някъде на Запад, единственият начин да държи тази ниска цена тук е в ниското заплащане на труда. Това е все едно колата ни да харчи 15 на сто и 5 на сто. Когато твоята кола харчи 15 на сто, ти ще отидеш за Х пари до морето, а аз за три пъти по-малко от теб. И когато двамата отидем на почивка на морето, аз ще имам много повече средства, т.е., когато се научим да пестим енергията, ще станем по-конкурентноспособни, и по-богати, няма да пилеем ресурси. Това е първото изискване, към цялата икономика, да запушим пробойните, за да спре изтичането на обществените и финансовите блага.

- Ако имаме прогноза как ще се променя климатът, можем ли да го овладеем. Да превърнем негатива в позитив?

Да, можем. И това означава цялата икономика, не само енергетиката, а и земеделието, туризмът да се адаптират към новите условия. Но в енергетиката е най-трудно, защото тези конвенционални енергийни източници имат много преки и скрити субсидии, не само в България. Близо 70% от всички субсидии по света отиват за въглища, газ и петрол. С това правителствата контролират цените на цялата гама от икономически продукти. С енергетиката е най-трудно защото там говорим за огромни пари, които дори не можем да си представим.

Слабо известен факт е, че на 1 януари - след около половин година, трябва да предоставим стратегия за пълна декарбонизация на икономиката и енергетиката до 2050 г. Този план казва кога ще затворим мините за въглищата и каква ще е заместващата технология, каква ще е социалната цена, кога ще достигнем енергийната ефективност според европейските стандарти, но също и какво ще стане със законодателството - кога ще направим промяна в транспорта, строителството; как опазваме околната среда. И това трябва да е обвързано със срокове - в година Х по технология У ще се случи това и това.

Добрата новина е, че иновациите и новите открития се случват всеки ден. Никой не си е представял преди 10 години, че ще сменим телефоните с бутони с тъчскрийн. Тук скептиците за глобалното затопляне казват - абе няма да правим нищо, ще чакаме да го измислят. Истината е, че дори нещо да се открие, то не може толкова бързо да промени едно общество и една икономиката. Такива процеси винаги отнемат едно-две поколения.

- Как светът се бори с глобалното затопляне, когато САЩ отказват да участват. И когато големите петролодобивни компании планират нови инвестиции за 5 милиарда долара само за следващите 10 години?

Трудно, но постоянно. На всички нива и на всички континенти. Добрата новина е, че зелените теми и зелените политики дори като политическо представителство също растат нагоре. Въпреки популистките вълни. Вижте само резултатите от европейските избори. Зелените и зелените политки, в частност климатичните политики, са големите победители в тези избори. Тази борба ще се случи въпреки всички бариери, в т.ч. от властимащите и бизнесмените, които не желаят да се променя света, само защото имат някаква полза, най-често икономическа и финансова. Промяната може да бъде контролирана за кратък период от време, но не може да бъде спряна. Най-големите печеливши, ще са тези, които отсега действат по този подход, а най-губещите ще са онези, които издигат изкуствените стени и целенасочено не желаят да се включат в промяната и енергийната еволюция. В очите на мнозина тя прилича на революция, поради което те не я харесват. За съжаление второто е и случващото се основно у нас, което всъщност обрича страната не на възход, а на още по-сериозни демографски и икономически предизвикателства.

-----
* Георги Стефанов ръководи климатичната програма в българския офис на международната природозащитна организация WWF. Бакалавър „Природни науки", магистър "Международен алтернативен туризъм" към НБУ и „Управленски умения" към Съвета на Европа. Ръководи европейски и транснационални проекти в областта на климатичните промени, опазването на околната среда и енергетиката почти 15 години, като има 20-годишен опит с реализирането на някои от най-иновативните проекти от неправителствения сектор у нас. В последните 11 години води и развива климатичната програма в българския офис на WWF.
Неговата експертиза обхваща: разработване на национални и регионални стратегии и планове за действие за преход към нисковъглеродна икономика; устойчиво управление и планиране на ресурсите на околната среда; изграждане на капацитет и обучения на публичните институции относно климатичните промени и енергийната трансформация; разработване на политики и финансови инструменти за постигане целите на устойчивото развитие. В момента разработва първия план за Справедлив енергиен преход за Югозападна Българи, единият от двата въглищни региона у нас. Той съдържа 3 сценария с възможности за надграждащи местната икономика дейности и принципи, така че регионът да може възможно най-бързо да се справи с преструктурирането на икономиката при затварянето на мините и предстоящото преструктуриране на ТЕЦ-те.
Георги Стефанов е и един от основателите на „Коалиция за климата-България" - неформално обединение от неправителствени организации, учени и представители на бизнеса и медиите. Преподавател е и в Нов български университет в магистърска програма „Управление на околната среда", водещ курс „Устойчиво развитие и Стратегическо управление".

Източник Клуб Z