/КРОСС/ Проф. Дроздстой Стоянов e клиничен психиатър. Ръководи Катедрата по психиатрия и медицинска психология в Медицинския университет в Пловдив. Хоноруван преподавател е в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Академик на Българската академия на науките и изкуствата и почетен член на Американската психиатрична асоциация.

Най-малкото, което можем да направим за пълноценната си почивка по време на отпуск, е да оставим електронните устройства у дома. Това съветва психиатърът проф. Дроздстой Стоянов в интервю за предаването „Рано в неделя" по „Хоризонт".

Почивката има две измерения - едното е количествено, колко дни почиваме годишно и седмично и как са разположени тези дни за почивка, но това измерение е само върхът на айсберга, посочи той и обърна внимание на качественото нарушение на почиването в постмодерната ни консуматорска цивилизация.

Почиваме формално и без комуникативна хигиена

„Означава, че вие отивате някъде и чисто документално погледнато, се счита, че сте в отпуска и че сте си позволили почивка, но вие реално не почивате. През цялото време под някаква форма сте изложени на социални стимули, най-малко през телефона си, през който с вас могат да се свързват близки и далечни, познати и непознати. И далеч не всички хора имат нужната комуникативна култура, нужната комуникативна хигиена да имат някакъв санитарен праг на пропускливост на подобни обаждания по време на отпуската или по време на регламентираната си почивка, независимо дали тя е годишна, седмична, месечна или денонощна."

Проф. Стоянов сравни тази картина с друг пример - на човек, който преди да отиде например в хижа в планината, си е оставил електронните устройства в апартамента.

Представители на някои от най-стресовите професии живеят с фантазията, че носят моралната и интелектуалната отговорност за благополучието на света и тук се срутва възможността им те адекватно да релаксират, допълни психиатърът.

Негативните новини са опасен феномен

Негативните новини, преобладаващи в медиите, са изключително опасен за психичното ни здраве феномен, подчерта проф. Стоянов.

„Все повече си мисля и се боя, че това тяхно преобладаване в потока информация, който достига до нас, не е случайно. Че някой някъде има интерес да го поддържа. Защото по този начин се обезценяват хубавите неща, които се случват. Или се свеждат до две минути ефирно време."

Според Стоянов има твърде голямо либерално залитане по лошите новини, криминалните новини и преекспониране на насилието, а това се отразява „пагубно и катастрофално" на психиката ни, като това се отнася с особена сила за подрастващите, които не могат достатъчно добре да филтрират видяното в медиите.

„Какво ще стане с тези хора? Ще станат едни протестъри в широкия смисъл, ще станат едни асоциални елементи, които вероятно ще се радикализират. Те ще оформят в себе си дълбоко отвращение и протест към обществото, в което живеят, и убеждението, че те са безправни, защото на тях им се налага тоя стил. Защото ако те са направили нещо хубаво в училище - постановка театрална, спечелили са награди и т.н. и отидат в, да не кажа на коя телевизия редакцията и кажат: „Дайте ни една минутка", редакторът ще каже: „Ако остане време". И накрая ще се окаже, че няма оператор, който да отиде там, защото операторът трябва да отразява наводнението в Долна Малина."

Преходът разцепи обществото на три

Не мисля, че поколението на прехода е научило нещо. Преходът разцепи обществото на три, отбеляза проф. Стоянов.

„Първата част са хора, които той ги е заварил в зрялата част на живота им, започнали своята кариерна реализация в определено професионално поприще. За тях дестабилизацията на обществения строй е била не толкова шокираща, но ги е превърнала в хамелеони. Защото ги поставила пред избора било да се приспособяват към някакви по-безпринципни флуидни конюнктури (вълната наречена „СДС", вълната, наречена „Царя", вълната, наречена „Борисов", които имат живот по две-три години), и ти се приспособяваш към тези конюнктури, техните конци се дърпат отнякъде другаде, от място, което дори не е достъпно за твоето съзнание, за сетивното ти познание. Или трябва да емигрират, за да пазят някакви свои разбирания, по начин, който има някаква цена - в друго общество, или трябва да останат тука и да слушат конюнктурите."

Втората група е на онези, които приходът е заварил в периода на ранния пубертет. Тъй като те не са имали изградена ценностна система, те са били „ударени" по друг начин.

„Много важен етап от живота им - между 10 години и пълнолетието, е бил наситен с лишения и тези лишения са ги направили или агресивни в отстояването на интересите си, или свръх предпазливи. И едното, и другото не води до адаптивни поведения. Това поколение, към което аз принадлежа, също беше осакатено именно от лишенията."

Голямата битка е за родените през 90-те

Третата част от обществото е тази, която е родена по време на прехода и за мен голямата битка, моралната битка е за тяхното бъдеще, коментира проф. Дроздстой Стоянов. „Тези, които са родени 1990+, са хора, за които се води жестока битка. И тя се печели от хората, които дирижират въпросните новини, с които започна разговорът. Тя се печели брутално. 70% емиграция на висшисти, завършили здравни специалности."

Честите психични разстройства зачестяват, а тежките се утежняват, заяви още психиатърът. Тежките водят до инвалидизация, а честите като например паническите разстройства, се отразяват върху качеството на живот.