/КРОСС/  Д-р Катрин Гужон ръководи екипа от учени в научно-изследователското направление „Химия" (в отдел „Наука и иновации" в категорията „Разработване на продукти") в научно-изследователския център на "Филип Морис Интернешънъл" (ФМИ) в Ньошател, Швейцария. Екипът работи за стратегиите по отношение на продуктите с намален риск и трансформацията на ФМИ. Поддържа набор от ISO и други акредитирани методи за валидиране на научно-изследователската дейност в областта на химията. Д-р Гужон е магистър по химия и биохимия от Университета „Клод Бернар" в Лион, Франция, и има докторска степен по органична химия от Университета в Женева. Вече почти 20 години е част от екипа от учени и изследователи във ФМИ.

Д-р Катрин Гужон отговори на въпросите на НаукаOFFNews за нейната дейност и продуктите, които компанията разработва.

Д-р Гужон, като експерт по качеството на въздуха в затворени помещения, обяснете кои са основните замърсители на въздуха, как се измерват и от какво зависи качеството на въздуха?

Ако ми позволите, ще разделя отговора си на три части.

Що се отнася до замърсителите, Световната здравна организация (СЗО) например има списък от 9 замърсителя на въздуха, които са считани за опасни. Един от тях е въглеродният монооксид например, който идва от горенето на въглеродни съединения. Друг често срещан показател за качеството на въздуха например е формалдехидът, който идва от мебелите, така че във всяка страна има регулация на списъка на изследваните вещества. Така че никога не става дума само за едно вещество, а за комбинация от няколко.

Обикновено взимаме предвид списъка на СЗО, когато изследваме аерозола на нашия продукт или цигарен дим. Има някои вещества от списъка, идващи например от почвата, които не изследваме, защото никога не се намират в дима. Но освен това имаме специфични маркери за тютюневите продукти, където са никотинът, нитрозаминът, за които е известно, че са канцерогенни.

Как правим самото измерване? Ако съществува вече норма за веществото, ние ще адаптираме към нашия продукт. В аерозола на IQOS има пренебрежимо малко количество замърсители, така че от аналитична гледна точка трябва да слезем до много, много ниско ниво на детектиране на веществата, затова се налага да използваме много фина апаратура. Стигайки толкова ниски концентрации, колкото е възможно, ние сме сигурни, че щом не откриваме вещество в нашия продукт, то е защото просто го няма. Така че следваме нормите, но ги адаптираме към нашите нужди.

Що се отнася до качеството на въздуха, аз все пак съм специализирана в ограничена област, свързана с тютюневите продукти, но експертите определено заявяват, че един от основните източници на замърсяване е тютюнопушенето, както и изгорелите газове от автомобилите или боите и лаковете. Има много изследвания и върху миещите препарати, които изпускат определени аерозоли, носещи във въздуха активни токсични вещества, които взаимодействат и това прави измерването им трудно, защото не са статични.

Много голям източник на замърсяване е всичко, свързано с горенето. Не е известен факт, но например дори свещите са голям замърсител. Това е особен проблем за страни като Дания например, където в културата на хората е да палят много свещи през зимата, когато посрещат гости и поради по-малкото проветряване натрупването на газове от горенето на свещите става сериозно. Според мен горенето е един от основните източници на замърсяване на въздуха, за който хората дори не си дават сметка.

При разговора ни с д-р Бейкър (директор по научните въпроси на ФМИ) обсъдихме основните разлики между цигарения дим и аерозола на IQOS по отношение на състава му. Можете ли да ни разкажете повече за разликата между издишания цигарен дим и издишания аерозол?

При цигарите има два феномена - от една страна е димът, издишан от пушача, който е източник на замърсяване, но най-големият източник на замърсяване всъщност е това, което дими от края на цигарата при горенето на тютюна. Там се откриват тютюневи нитрозамини, ароматни амини, портфолио на хиляди вещества, откривани в цигарения дим.

Проблемът с тези вещества е, че те са много реактивни и взаимодействат с някои компоненти във въздуха, а също някои реактивни вещества се отлагат по стените, по масите и след време отново се отдават. Така че този остатъчен дим се излъчва дори след седмици или месеци след като някой е пушил. Затова е хубаво да има забрана за тютюнопушенето, защото много публикации показват, че този дим "втора ръка", освен проблем сам по себе си, остава проблем след седмици, защото се излъчва отново.

При IQOS, тъй като липсва горене, нямаме такива емисии и всичко, което отива във въздуха, е само издишаното от потребителя. Установихме, че в издишания аерозол има много малко вещества и то в много ниски концентрации, в сравнение с нормите за качество на въздуха. Във всички експерименти, които проведохме се откриват никотин и ацеталдехид, както и глицерин, който използваме за формиране на аерозола, така че това са повторими резултати. Въпреки че сме много под нивата на нормата, в момента разработваме и проект, за да установим дали тези ниски концентрации не са допълнителен или остатъчен източник на реактивност.

Едно от изследванията, които сте провели в ресторант в Япония, показва нива на вредни вещества в помещения, в които е било пушено преди, дори когато по време на експеримента никой не е пушил. На това ли се дължат тези резултати? (При проучването са изследвани посетители на ресторант преди и след три отделни сесии с употреба на цигари, на IQOS и без употреба на тютюневи изделия - б.авт.)

Да. Сега вече имаме 6 години опит с качеството на въздуха в затворени помещения при употреба на нашия продукт, но в началото работехме с панелисти, които разбира се бяха пушачи. Трябва да знаете, че когато измервахме т.нар. фон - качеството на въздуха с хора в стаята, измервахме много по-високи нива на замърсяване при присъствието на пушачи на конвенционални цигари, отколкото при употребата на IQOS, заради това, което хората издишват или донасят с дрехите си. Затова въведохме много стриктен протокол, молейки участниците да не пушат един ден преди това, за да намалим тези нива. Сега имаме достатъчно много потребители на IQOS и така постигаме по-ниски нива на фон при панелистите. Но да, наблюдавали сме наличие на никотин, издишан от пушачи, без да пушат в момента.

Известно е, че голяма част от хората, страдащи от заболявания, свързани с тютюнопушенето, са всъщност пасивни пушачи. Какъв е ефектът от аерозола на IQOS върху тях?

На първо място трябва да кажем, че IQOS не е безвреден продукт и съветваме нашите потребители да спазват регулациите по отношение на пушенето, избягвайки присъствието на деца и разчитаме на тяхната лична отговорност да не поставят другите в риск.

Проучването, за което стана дума, е проведено в Япония, защото там културата на пушачите е да са по-загрижени за останалите, отколкото за себе си. Така че, когато им обясним предимствата при преминаване към бездимни алтернативи на цигарите, те оценяват ползата за себе си, но още повече се интересуват от оценката за нивата на излагане на вещества за околните.

Ние проведохме биологичен анализ на урина на хората, били в присъствието на потребители на IQOS, където търсехме биомаркери, свързани с излагането на вещества от тютюна, които са специфични за него. Установихме, че няма статистически значима разлика между нивата в биомаркерите след IQOS сесията и след т.нар. фонова сесия без употреба на тютюневи продукти при хората, седели до потребители на IQOS.

Вашите продукти са изследвани повече от 32 000 пъти, това наистина е внушително число. Можете ли да ни споделите нещо по-специфично за аналитичните методи, чрез които правите изследванията?

Когато анализираме аерозола за качество на въздуха, за нас са важни регулаторните насоки. Имаме списъци от FDA (Щатската агенция по храните и лекарствата) и от СЗО и знаем кои са веществата, които да анализираме, за да докажем намалението на риска. В допълнение решихме, че е наша отговорност да покажем, че не носим допълнителна вреда с продукта си. Затова искахме да докажем не само намаления брой вещества, но и намаленото количество на оставащите в аерозола химикали.

Затова построихме лабораторията в Ньошател, което отне повече от две години, за да можем да характеризираме аерозола на IQOS. Така успяхме да характеризираме напълно, количествено и качествено, повече от 500 вещества в аерозола на IQOS, да поставим име и концентрация на всяко едно от тях и да ги сравним с цигарения дим.

Така доказахме намалението с 90-95% на вредните вещества в сравнение с конвенционалната цигара. Тази технология, за да характеризираме напълно продукта, ни отне 2 години на изследвания, създадохме екип от 10 души и използваме изключително специализирани инструменти, защото казвам отново, ние се интересуваме да измерим възможно най-ниските концентрации. С този метод можем да характеризираме вещества с концентрации над 100 нг/стик, което е на ръба на възможната техника. Така че това е науката, която искаме да добавим към онова, което регулациите изискват от нас, за да сме сигурни, че имаме надеждни данни за продукта ни. Това е и част от познанието, което искаме да изградим по отношение на бездимните продукти.

Д-р Гужон, вие сте разработили специални филтри за вашите продукти, разкажете ни повече за функцията им?

Всъщност, ние разработихме не само специфичен филтър, а изцяло нов стик. Ако сравните обикновена цигара със стик IQOS, ще видите съвсем различна тютюнева смес, защото тютюнът се обработва по различен начин за нагряването, а филтрите са използвани за намаление на температурата на аерозола. Необходимо е да сме сигурни, че температурата не е неприятна за потребителя, така че филтърът на първо място я намалява, но освен това премахва някои химикали и намалява количеството вещества в аерозола.

Ако говорим за твърди частици, те идват от горенето. Така че методологията, която сме въвели при анализа, служи за улавянето на твърди неразтворими частици. Защо неразтворими? Защото те се отлагат в белия дроб и остават там, докато твърдите разтворими частици в един момент се изхвърлят, въпреки че може да отнеме и години. Твърдите неразтворими частици, откривани в цигарения дим са на основата на въглерод. За сравнение, в аерозола на IQOS се откриват само течни частици, на практика малки капчици, които се изпаряват или отлагат, но няма никакви твърди частици на базата на въглерод. Имаше допускане, че може и да има, но доказахме научно, че не е така, защото на практика при формирането на аерозола няма горене.

Вие сте част от екипа на ФМИ вече почти 20 години. Как се промени работата ви през това време, особено имайки предвид развитието на науката и технологиите?

Смятам, че от научна гледна точка начинът, по който ние като учени си задаваме въпроси остава същият. Задаваме си най-основните изследователски въпроси, на които най-трудно се отговаря и след това създаваме експерименти, които да ни помогнат да си отговорим. Така че винаги сме работили по този начин, в процесът на изучаването се създава добрата наука.

Що се отнася до технологиите, разбира се, развили сме се значително, откакто започнах работа в компанията, когато имахме ако не базови, то някои апарати като UV детектори, а сега имаме техника от рода на двуизмерна газ хроматография. Тази апаратура е толкова фина, че има само един или двама души, които са в състояние да работят с тях и са наистина експерти в областта си.

Аз виждам как лабораториите ми се разрастват, трябва да купувам все повече и повече оборудване, все по-скъпо и по-скъпо, за да можем да правим такива изследвания, за които говорих по-рано.

За мен се е променил и духът на компанията, защото имаме възможността да предложим на клиентите си нещо, което не можехме да им предложим преди 20 години, сега имаме необходимата технология.

Променя се и начинът, по който работим, не бих казала, че сме като фармацевтичната индустрия, но доста близо до това, защото много от ключовите ни методи са акредитирани по ISO и имаме система за контрол на качеството. По отношение на проследимостта на данните и пробите сме безкомпромисни. Това определено е промяна, сега можем да откриваме резултати, които сме получили преди години, има изследвания, които се анализират по една година и трябва да сме сигурни, че можем да намерим всички данни.

Лично за себе си се надявам да съм успяла да израстна в компанията. Имам късмета да ръководя както научната дейност, така и екип от хора. За мен това е идеалната работа - да ръководиш учени, които обичат науката.

Материалът е изготвен с подкрепата на Филип Морис България.