/КРОСС/ При достатъчно силно желание на външните играчи либийският конфликт може да бъде решен. Виждам възможност за Европа да бъде медиатор в това решение, но първо Европейският съюз (ЕС) трябва да има обща позиция. А в България, ако искаме диверсификация на газ, трябва да се вълнуваме какво става в Либия, коментира Едуард Маринов, икономист, преподавател в НБУ, в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.

Eвропейските и световни икономически интереси в Африка в контекста на либийската криза

"В момента в либийския конфликт има много външни участници - руски и турски наемници, признатото от ООН правителство и опълчението, от друга страна, са подкрепяни от различни големи глобални играчи".

Според икономиста положителният ефект на конференцията в Берлин за Либия е, че въпреки рехавите формулировки големите играчи се съгласиха да спрат да продават оръжие. "Конфликтът в Либия е доходоносен за контрабандисти на оръжие и за петролни спекуланти. Страната е богата на нефт и газ. Към това се наслагват течащите проучвания на нови находища", допълни преподавателят в НБУ.

"Не само Китай, но и Индия вече навлизат сериозно в Африка. Най-голям потенциал в Африка има населението. В последните 7-8 г. най-малко половината от десетте най-развиващи се икономики са африкански".

"В момента съвсем малко под 30% от населението под 15 г. в света живее в Африка. Затова е важно кой сега ще създаде трайни връзки. Най-силните икономики на Африка са Република Южна Африка, Египет и Нигерия", твърди гостът.

"Най-добрата стратегия за риск, свързана със сигурността в Африка, е от типа на плана "Маршал", но Европа закъсня със своя стратегия за Африка. Китай го прави вече от 15 години и за разлика от ЕС, не поставя условия за инвестициите си".

Едуард Маринов отбеляза, че Китай инвестира успешно в Африка чрез големи частни компании, които имат държавно участие с цел създаване на трайни търговски връзки. "Строят инфраструктура. Почти безлихвено отпускат кредитиране за строене на болници, язовири, пътища на места", поясни той.

"Според проучване тип Евробараметър от миналата година 53% от гражданите на подсахарските държави имат положително отношение към китайските инвестиции".