/КРОСС/ Иво Инджев е дългогодишен журналист. Текстът е от блога му.

Една от постоянно повтаряните лъжи на борците срещу несъществуващата мигрантска заплаха срещу България е твърдението, че към България и Европа са се устремили предимно (млади) мъже. Внушението цели да уплаши всеки, който е готов да повярва, че всъщност не става дума за хора в нужда, за бягащи от войната цивилни, а именно за пъклен план нашият континент да бъде превзет от мюсюлмани и джихадисти, тръгнали на завоевателен поход.

При това въпросните наши пропагандисти непрекъснато изтъкваха, че младите мъже били видимо богати, щом разполагали с мобилни телефони. Което роди черния хумор въпросът с опасността да бъдем превзети от милиони бежанци да се реши радикално чрез раздаване на мобилни телефони и на онези от тях, които нямат такива. Ще бъде достатъчно едно обаждане от България, за да спре в зародиш желанието на други кандидати да идват тук.

Пропагандата за младите мъже като доминираща група сред бежанците се опровергава

от международните данни за съотношението между мъжете, жените и децата, прогонени от войната в Сирия, избухнала като гражданска по вина на режима на Асад и прераснала в бойно поле за регионално надмощие с решаващата роля на Русия за оцеляването на правителството в Дамаск. Само 19 на сто от 6 664 415 бежанци са били мъже - млади и стари.

Тази информация датира още от 1.12. 2018 г. и съотношението в нея по пол и възраст при новата днешна бежанска катастрофа в Сирия едва ли се е променило съществено. Нашите власти, спекулиращи с "мъжката" заплаха, са знаели много добре, че години наред леят от телевизионните екрани съзнателни заблуди. Няма как през цялото време да не са били информирани, че жените сред бежанците са 30 на сто, а

най-потърпевши са децата - цели 51 процента или 3 393 892 към онази дата.

Не само България показа грозното лице на егоизма към тези жени и деца, но на Орбан, на когото тук симпатизират политиците в диапазона между Борисов и Нинова включително, трябва друг да търси сметка. Ние сме длъжни да се запитаме за какво още ни лъжат нашите управляващи, щом могат така безцеремонно да превръщат огромна човешка трагедия в политически коз за собственото си управление чрез манипулиране на хорските страхове.

Не че можем да се изненадаме от нечий управленски цинизъм, но не можем да гледаме безучастно нахлуването на вълната от т. нар. консерватизъм (евфемизъм за егоизъм в този контекст, а и не само в това отношение) през широко отворената врата на лъжата за затворената ни врата за бежанците към Европа, чрез което едва ли не сме спасили континента от повторение на походите на Атила, Чингис хан и Тамерлан.

Отделният човек, ако наистина е човек, е в състояние да се засрами от собствения си грях да проявява цинизъм към бягащи от войната жени и деца - общо 81 на сто от страдалците, на които се отказва съчувствие. Фактът, че

България не е сама в политиката си на подобен цинизъм,

не прави по-малко укорими хвалбите с успехите на фронта на фалшивите новини.

Дали Главният (по всякакви въпроси) в държавата, който поиска прошка на Сирни заговезни за свои грешки, без да ги назовава, някога ще си признае този грях?

Ако се съди по неспирното му самохвалство как сме преградили с телена ограда южната граница на ЕС, едва ли
От хора, които превръщат една телена ограда за отблъскване на бягащи от бомби жени и деца в символ на управленския си успех и на гордост пред чужденците, не може да се очаква разкаяние.

Двете кризи около България - тази с коронавируса и онази с бежанците, се контролират чрез мерене на телената ограда и на телесната температура на границата ни. Но не това е причината да оцеляваме от двете заплахи. Ако има място за хумор в тази ситуация, по скоро се вместваме в цветистото определение за провинция Мекленбург в Германия, където Бисмарк препоръчвал на германците да бягат, ако идва краят на света, защото била забравена от Бога.

*Снимка: Георги Кожухаров