/КРОСС/ Около необходимостта от нова активност в отношенията между България и Русия се обединиха участниците в Международна конференция „142 години след Руско-турската освободителна война. Динамиката в българо-руските отношения". С участие във форума в зала „Съединение" на Историческия музей в Пловдив със свои доклади се представиха Константин Могилевски - член на президиума на Руското историческо общество и изпълнителен директор на фонд „История Отечества", директорът на държавния исторически музей Алексей Левикин. В конференцията участваха и акад. Константин Косев, акад. Георги Марков и акад. Васил Гюзелев, както и Румен Петков, председател на ПП АБВ, лидерът на АБВ-Младежи Пламена Заячка и други представители на партията.
Председателят на ПП АБВ Румен Петков коментира, че страната ни днес е изправена пред необходимостта от нова динамика в отношенията си с Русия.
„Динамиката на отношенията между двете ни държави е нужна на нашата икономика, на нашето самочувствие като православни християни, нужна е на нашето национално достойнство. Защото повече от 100 000 жертви, дали живота си преди 142 години за свободата на България не могат и не бива да бъдат загърбвани. Не бива да загърбваме историята си, макар, че напоследък сме свидетели на доста жалки опити за подмяна и пренаписване на историята ни". Петков подчерта необходимостта от силни икономически взаимоотношения между двете държави в много и различни направления така, че България да се върне отново на руските пазари.
Сред гостите на събитието бяха политици и общественици и от Пловдив - Пламен Панов - заместник-кмет „Култура, археология и туризъм" на община Пловдив, Евелина Апостолова - заместник областен управител на област Пловдив, доц. д-р Надя Чернева - зам.-ректор на Пловдивския университет по международно сътрудничество, академична мобилност, връзки с обществеността и протокол, и директор на Центъра за руски език и култура, инж.Любозар Фратев. Международният форум бе открит от домакина гл. ас. д-р Стефан Шивачев - директор на РИМ Пловдив. Първият доклад бе изнесен от акад. Константин Косев - един от най-изтъкнатите историци, чийто научни интереси са свързани с Възраждането, борбата за национална независимост и дейността на нашите революционери, Освобождението (1877-78 г.). Всички участници получиха исторически календар, дело на АБВ-Младежи.
Участие в конференцията взе княз Никита Лобанов-Ростовски, наследник на най-старата руска княжеска фамилия, водеща началото си от основателя на Русия - княз Рюрик. Княз Ростовски е роден и израсъл в София. Връща българското си гражданство чак на 84-годишна възраст.
Отношенията между България и Русия са необходими за благосъстоянието на българския народ", каза княз Лобанов-Ростовски. По думите му, поради малко известни факти сегашното правителство на България не трябва да обича руското правителство, но то е задължено, както всяко правителство в света, именно заради благосъстоянието на народа си", посочи княз Ростовски. Според него симбиозата между Русия и България е очевидна така, както не е такава за България и Америка, например. „Няма никакви американски обекти в България, които да подпомагат икономиката и. А „Южен поток" веднага ще донесе не 50 милиони лева, а много повече", каза още княз Ростовски. По думите му даването на временни визи на руски туристи ще допринесе за това те да харчат тук парите си и да купуват имоти. „Така, че България трябва да поддържа добри отношения с Русия", заключи княз Ростовски. „За съжаление никой у нас не знаеше, че Рузвелт продаде България на Сталин в Ялта и затова Русия на 1 септември 1944 години обявява война на страната без причини да воюва с нея, след като немската армия много по-преди се оттегли", припомни княз Никита Ростовски. По думите му, Съветската армия тогава влиза в България като турист и посещава исторически музеи и паметници, без никаква война. Князът отбеляза, че разказва това като очевидец и свидетел.
Тази вечер в зала „Съединение" на Историческия музей в Пловдив ще бъде представена книгата „Чий шпионин е княз Никита Лобанов-Ростовски" с участието на нейния автор Никола Филипов, както и на автора на предговора Румен Петков и на издателя проф. Валери Стефанов.