/КРОСС/ „Включването на 4-годишните в предучилищното образование не трябва да бъде задължително". Това заяви народният представител от "БСП за България" Евдокия Асенова относно Закона за училищното и предучилищното образование.
Асенова посочи, че промените, които управляващите предлагат, част от които е включването на 4-годишните деца в задължително предучилищно образование, са важни за ранното детско развитие: „Доброто й прилагане би могло да намали ранното отпадане от училище, да бъде подкрепа за работещите родители и да спомогне за овладяване на българския език за деца, за които той не е майчин. Въпросът е дали образователната система може да изпълни това предизвикателство. Имаме ли достатъчно подготвени учители и адаптирани учебни програми? Може ли предлаганата мярка да бъде приложена навсякъде?", попита социалистът. Тя заяви, че няма обществен консенсус за политиката, която управляващите предлагат днес. „Потвърждение на това са и отрицателните становища, които са внесли родители, родителски организации и общественият защитник.", завърши Евдокия Асенова.

Ирена Анастасова: Без ежедневието в училище, не може да има истинско обучение
„Преди 4 години влезе в сила ЗПУО. До момента, за 4 години действие, имаме 13 промени. Няма спор, че системата на образование се нуждаеше от реформа и законът беше приет с тази цел. Въпросът е има ли изобщо истинска реформа и постига ли се основната цел - качествено образование? На този етап - не виждам особено основания за позитивен извод." Това заяви народният представител от „БСП за България" Ирена Анастасова.
Тя поясни, че предучилищното образование е задължително за 5 и 6-годишните деца, но не всички от тях посещават детска градина: „Защо мислим, че това ще проработи и за 4 годишните?" Анастасова бе категорична, че са нужни са осезаеми стимули за включване на всички 4-годишни деца в детските градини.
Относно предложението за въвеждане на задължителен процент часове дистанционно обучение, народният представител изрази безпокойство от мненията, които твърдят, че вече не можем да се върнем към традиционното образование и че най-доброто, на което можем да се надяваме, е хибридното образование - част от часовете присъствени и част - дистанционни. „Това ли е философията на МОН? Ако е така - кажете го открито, а не се опитвайте да го прокарате през задния вход", заяви Анастасова. Тя подчерта, че е против дистанционното обучение, защото според нея расте асоциално поколение:" Общността формира бъдещия човек, а не изолацията. Без ежедневието в училище, не може да има истинско обучение, а да не говорим за възпитание. Това не става през екраните.", бе категорична Ирена Анастасова.

Веска Ненчева: Предложенията в образователната система хвърлиха в недоумение обществото
„Отново народните представители са поставени в ситуация да повторят порочния модел от приемането на закон: приемаме нормите преди да са създадени добри условия за тяхното действие. Резултатът е компрометиране на закона, на идеите, които той съдържа, както и на резултати в обучението, които не задоволяват." Това заяви народният представител Веска Ненчева.
Тя подчерта, че отново се повтаря лентата с проявена липса на компетентност, липса на желание за задълбочен анализ, както и за съобразяване с общественото мнението, мнението на учителите, директорите и родителите.
„Тези предложения хвърлиха в притеснение и недоумение образователната система.От месец различни говорители се опитват да представят новите промени и колкото повече расте старанието в обясненията, толкова повече въпроси изникват по предлаганите текстове", каза Ненчева. Тя изрази надежда между първо и второ четене на закона да се даде повече яснота, като подчерта, че дистанционното обучение в България крие риск и посочи, че 11% от учениците са без технически устройства и интернет.