Близо половината българи признават, че обществото ни отбягва хората с психични проблеми
Секция: Здраве
07 Октомври 2020 19:34
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Близо половината българи признават, че обществото ни отбягва хората с психични проблеми

/КРОСС/ Експериментално изследване на „Галъп интернешънъл болкан", заедно с фондация "Кожа - платформа за психично здраве" (https://www.koja-bg.org/), в навечерието на Деня на психичното здраве, 10 октомври. Изследването е изключително важно в този момент - в който стои въпросът за психологическите последици от ситуацията с коронавируса.

Поне двама от всеки петима са се срещали по един или друг начин с психични разстройства като депресия, хранителни разстройства и др. Обществото успява да налучка кое е наистина психичен проблем и кое е само емоция. В по-голямата си част хората у нас дават толерантни отговори по отношение на психичните проблеми. Но под тези толерантни отговори личат очертанията на латентно отхвърляне. Например, цели 45%, или почти половината, казват, че ако у нас някой признае психичен проблем, околните ще започнат да го отбягват. Личи подценяване на различните типове зависимости като реален обществен проблем. За 37% от хората у нас в крайна сметка, зависимостите са просто липса на достатъчно воля. Между 10 и 25% - т.е. поне близо милион и половина пълнолетни българи, при живеещи в страната не повече от 5.5 милиона - се простира диапазонът на консервативните и дори ретроградни схващания. Например, 12-13% не се колебаят да споделят, че ходенето на психолог или психиатър е каприз или срам. Вероятно, делът на подобни схващания е и доста по-голям - заради скрити мнения. За 25% не е нормално мъжете да плачат. При мъжете въобще, като че ли, темите, свързани с психичното здраве, са и в по-голяма степен табу. Около две трети от българите казват, че, при проблем, най-добре е да се търси специалист по психологическа или психиатрична грижа, но в редица други индикатори проличава, че търсенето на специалисти по-скоро не е първата опция. Ясно личи, че отношението към психичното здраве зависи от качеството на живота: по-голямо внимание към темата могат да си позволят групите с по-висок жизнен статус. Съвременният начин на живот прави така, че стресът и тревожността във все по-голяма степен се възприемат като системен проблем, а не просто като емоция.

Това са част от изводите от кратко експериментално изследване на „Галъп интернешънъл болкан", заедно с фондация "Кожа - платформа за психично здраве", в навечерието на Деня на психичното здраве, което се фокусира върху по-леките форми на психични разстройства, зависимостите и т.н. Изследването е проведено „лице в лице" сред 807 души в периода 3-11 септември.