/КРОСС/ Българското висше образование има сериозен потенциал, но трябва да се привличат млади хора, да се подобрят условията на работа, важно са и финансовите стимули. Това каза народният представител от „БСП за България" доц. Николай Цонков по време на дигиталната дискусия „Образование, онлайн обучение и младежки проблеми" с участието на млади хора и студенти.
По думите му около 10 000 млади хора, които завършват средно образование, не кандидатства в български университети. „Те предварително са решили, че ще учат в чужбина. Има много какво да се желае, но не мога да се съглася и с тезата, че висшето образование в България е много лошо.
Това върви като една генерална линия, която се развива през последните 3-4 г. Очевидно не е случайно, защото чрез подобни мнения ние отказваме младите да останат в страната и да учат и развиват у нас. Голяма част от студентите, които заминат някъде по света остават там", заяви доц. Цонков.
Според него това е голямото предизвикателство - да се направи така, че младите хора да останат в страната.
„През последните години, както здравето, така и образованието е пари - всеки студент носеше след себе си средства. Това опорочи системата. Всеки университет започна да разкрива нови специалности, за да привлече повече студенти. Това беше голяма грешка", категоричен е социалистът.
По думите му българските студенти не са по-малко квалифицирани и по-малко знаещи и можещи от техните колеги в чужбина.
Той отбеляза и че бизнесът и университетите имат все по-силна и здрава връзка. „Големият проблем е не толкова липсата на такава връзка, а това, че българската икономика в момента е много крехка. Трудно се убеждават микро и средни фирми да работят с университетите и да приемат студенти на практики и стажове, а след това и да ги назначават на работа", заяви народният представител от БСП.
Според него не трябва да се отрича онлайн обучението и интерактивното общуване, но този тип общуване и начин на образование ограничава младите хора от личностното развитие. „Онлайн обучението води до едно сериозно отчуждение", счита Николай Цонков.