Навършват се 92 години от обявяването на Перник за град
Секция: БЪЛГАРИЯ
26 Юни 2021 15:29
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Навършват се 92 години от обявяването на Перник за град

/КРОСС/ Навършват се 92 години от обявяването на Перник за град, съобщи БТА. С Указ 402 на Цар Борис III на днешния ден Пернишката селска община е преобразувана в градска. Историята на населеното място започнала още в средата на VI-ото хилядолетие пр. Хр. Селището Перник е съвременник на Казанлъшката гробница, на Тракийското съкровище, свидетел е на завоеванията на Александър Македонски, Олимпийските игри, управлението на Перикъл в Атина. Предполага се, че името Перник идва от Перун, към което е прибавен суфиксът -ИК. Окончанието е характерно за прабългарския език.

Перник е един от най-дългите градове в България, като от запад на изток дължината му по протежение на котловината достига 20 км. В града са се случили много неща за първи път у нас, отбелязват от Регионалния исторически музей. През 2018 г. тук заработила първата родна топлоцентрала, която носела името на града. През 1931 г. с български и белгийски капитали започнало строителството на фабрика "Кристал" за производство на плоска и куха стъклария. Същата година в Перник било произведено първото българско стъкло. През 1933 г. започнало изграждането на първото в страната предприятие за валцувани метали "Български железни заводи". Година по-късно била пусната в експлоатация първата брикетна фабрика.

Тук бил построен и първият машиностроителен завод в България "Струма". Произведените в него машини се изнасяли на три континента. Открита била и фабрика за сушене на плодове и зеленчуци, която през 1951 г. прераснала в единствения завод на Балканите за производство на пектин. Всички природни изкопаеми на страната в продължение на десетилетия са били управлявани от пернишката минна дирекция, а пернишкият въгледобив до началото на седемдесетте години бил основен източник на българската енергетика. В металургичния завод "Ленин" /сега "Стомана"/ била излята първата българска стомана. Датата, на която това се е случило - 6 ноември, и до днес се чества като Ден на металурга. Бурното индустриално развитие на Перник продължило и през следващите години. Открити били заводите за токоизправители, феромагнити, за големогабаритни металорежещи машини, за специални стоманени профили, за заваръчни машини.

С разработването на новите рудници и откриването на новите промишлени заводи градът се разрастнал многократно. Перник е първият български град с модерен градоустройствен план, с водоснабдяване и канализационна система. Жилищният квартал "Твърди ливади", построен в периода 1926-1928 г., пък станал първият планиран работнически квартал в България. Миньорското селище има железопътна връзка със София още от 1893 г. През 1895 г. в Перник светнала първата електрическа крушка в България, дори преди Царския дворец. Четири години по-късно била построена и първата българска електроцентрала. В края на 1901 г. село Перник имало своя "музикален състав" - първия граждански духов оркестър у нас. Преди да бъде обявен за град Перник имал парк, в който всяка вечер свирел минният струнен оркестър, театър, добра спортна база, изградени културно-просветни, благотворителни, културни и спортни организации.

Сега от индустриалната гордост на Перник е останал само металургичният завод "Стомана". На мястото на първия машиностроителен завод има хипермаркет, няма и спомен от уникалния завод "Пектин", ТЕЦ "Перник", "Български железни заводи" и др. На територията на бившия завод "Кристал" пък наскоро полицаите разкриха модерна нарколаборатория.

Перник днес живее със самочувствие на столично предградие. Жилищното строителство расте, интересът към закупуване на имоти в града се е увеличил с 30 процента, по данни на брокери. Местната управа полага усилия за създаване на все по-добра транспортна връзка със София. Около 30 000 души ежедневно пътуват до столицата. Според кмета Станислав Владимиров, градът може да е нов дом на всички, устремили се към столицата. Паралелно се работи и по подобряване на индустриалната зона с надеждата за привличане на инвеститори.

Градът преживя две големи изпитания - земетресението на 22 май 2012 г. и водната криза през 2019-2020 г. Щетите от земетресението са възстановени, а недостигът на вода вече е само един спомен. Новото съоръжение, свързващо водопреносните мрежи на Перник и София гарантира, че в бъдеще градът няма да изпадне в подобна ситуация. Тече ремонт и на пречиствателната станция за питейни води, всеки момент трябва да стартира и водният проект. Предстоят също редица проекти със собствено и с европейско финансиране.

Община Перник очаква средства от европейския проект за справедлив енергиен преход, касаещ въглищните райони. Планира се те да бъдат насочени към подобряване на икономическата среда и търсене на алтернативни източници, които да осигурят нормално топлоподаване на перничани. Перник е най-топлофицираният град и ние не можем без въглищната централа, заяви кметът Станислав Владимиров. Той апелира към обособяване на все повече независими сгради - със собствени миницентрали, или по-функционални, за да бъдат енерго- и топлонезависими.

Перничани два пъти годишно почитат своя покровител - Свети Иван Рилски. Това се случва традиционно на празника на Перник - 19 октомври. От девет години на 22 май жителите на града правят курбан и благодарят на Бог и на Рилския светец, че градът не даде нито една жертва по време на земетресението през 2012 г.