/КРОСС/ „България е постигнала 44% намаляване на емисиите на парникови газове спрямо 1990 г. при средни за Европа - 24% Това ни поставя доста напред в европейската класация, колкото и парадоксално да звучи на фона на високия въглероден интензитет на нашата икономиката. И вместо да стоим в кръгова отбрана, трябва да осъзнаем, че ние можем да бъдем част от решението, а не част от проблема. Защото не нашата икономика и нашата индустрия е големият проблем. Проблемът са големи държави, чиято индустрия генерира огромни емисии въглероден диоксид". Това каза Драгомир Стойнев по време на дискусията "Зеленият дневен ред: програмен или фрагментиран?", организирана от платформата move.bg. В нея участваха представители на основните политически сили и експерти, еколози и икономисти, ангажирани с темата за зелен преход и трансформация на икономиките.

Според него към енергийния преход не може да се подходи изолирано, а е необходим комплексен подход, в рамките на една цялостна икономическа трансформация, но преди това са нужни две неща - политическа стабилност и политическото разбиране най-сетне да излезе от „старите икономически модели на 80-те години".
Дискусията постави няколко теми пред участниците - енергиен преход, позеленяване/трансформация на икономиката и необходимост от координиране на зелената трансформация, биоразнообразие.

„Нека не забравяме, че цената на електроенергията на едро в България беше една от най-високите в Европа и преди настоящата криза. Разбира се, тя е несравнима с днешната", подчерта Драгомир Стойнев, който е бивш министър с ресор енергетика и икономика. Според него в рамките на прехода от изкопаеми горива към възобновяема енергия подобни сътресения са очаквани. Неговото мнение, обаче, е, че за да бъде успешен енергийният преход е необходима по-сериозна институционална намеса в електроенергийния пазар, така че да бъде гарантирано предвидимото му и социално поносимо функциониране.

Драгомир Стойнев очерта комплексността на факторите, които влияят на цената на електоенергията. „Когато говорим за цените на електроенергията не трябва да се фокусираме единствено в един или друг фактор, а в цялата съвкупност от фактори. Защото цената на газа е единият. Пиковете и спадовете в енергията от ВЕИ е втори фактор. Цената на въглеродните емисии е трети фактор. Икономическият спад и ръст са трети. Опитва ли се някой да манипулира пазара е друг фактор. Доколко сме постигнали необходимата енергийна ефективност и в промишлеността, и по отношение на собствените си домове, също е фактор", каза той.

Той постави и ключовия въпрос дали законодателството на базата, на което действа електроенергийния пазар, е предвидило в достатъчна степен всички тези фактори поотделно и дали е достатъчно гъвкаво, за да може да реагира при наличието на всички тях взети заедно. „Очевидно е, че пазарът сам по себе си не е в състояние да се саморегулира. Необходима е промяна в правилата на електроенергийния пазар, за да бъдат предвидени надеждни механизми, които да реагират своевременно на подобни кризи", каза още Стойнев.
Няколко конкретни предложения постави Стойнев в рамките на дискусията.

Според него обявяването на зоните с лигнитни въглища за специални зони с данъчни стимули и облекчения ще е един от ключовете за решаване на икономическите и социалните предизвикателства, които предстоят.
„Европа сега се насочва към преместване и реинтеграция на индустриалните процеси в рамките на ЕС, за да се сведат до минимум рисковете по веригата на доставки, особено за стратегическите вериги за доставки. И това е историческият шанс, който България има, за да се възползва в пълна степен и от финансовите ресурси и от конкурентните си предимства, а така също и от природните си ресурси. Исторически шанс да привлече тези индустрии, които Европа ще поиска да върне в рамките на ЕС. Исторически шанс да се възползва от мащабни инвестиции за насърчаване на изцяло нов икономически модел", посочи Стойнев.

„За нас като социалисти е важно икономическата трансформация да върви ръка за ръка с мерки за социална подкрепа, както на уязвимите граждани и домакинства, но така също и по отношение на пазара на труда", каза Стойнев. Той обясни, че в Брюксел вече работят по приемането на Социален климатичен фонд, който е в рамките на 72.2 млрд. евро за периода 2025-2032 г., от които за България около 3 млрд. евро. „Второто ни предложение като социалисти е да създадем Национален фонд за социална подкрепа в енергийния преход, който да се формира като процент от приходите от търговия с емисии и функционирането му като отделна структура, която да изготвя стратегията и мерките за социална подкрепа в енергийния преход", обяви Стойнев.

По темата за биоразнообразието той заяви, че в контекста на пандемията всички осъзнаваме взаимовръзките между собственото си здраве и здравето на екосистемите, и се убеждаваме в необходимостта от устойчиви вериги на доставки и модели, които не надхвърлят възможностите на планетата.

„Човешката дейност, ненаситната консумация, унищожаването на местообитания, промяната в климата и повишаването на температурите кара много диви животински видове да мигрират. Тази миграция и смяна на местообитание крие риск от поява и разпространение на инфекциозни болести, и прави много вероятно нови вируси да прескочат към хората в бъдеще", предупреди Стойнев.