Двустранната икона "Св. Богородица Катафиги и св. Йоан Богослов" и "Чудото в Латом" от Погановския манастир "Св. Йоан Богослов" е експонат на декември на Националния археологически музей, съобщават от Националния археологически институт с музей при БАН.

Иконата е създадена в края на ХIV век и е с размери 92,5 х 61 см. От едната страна на иконата е представена Св. Богородица, в позата й от сцената Разпятие Христово. Св. Йоан Богослов е изобразен срещу нея в старческа възраст. Светите образи в иконата са раздвижени отмерено и сдържано. Богородица е подпряла главата си на повдигната под плаща лява ръка. Тя разговаря с Йоан Богослов, който е изобразен фронтално. Композицията действа интимно, жанрово, а това е една от характерните хуманистични черти на палеологовия зрял ренесанс, отбелязват от НАИМ-БАН.

Между фигурите на Св. Богородица и Йоан Богослов е запазен ктиторски надпис, който хвърля светлина върху акта на дарение. От неговото тълкуване става ясно, че ктитор на иконата е била "Елена, в Христа бога верна царица". Една от най-утвърдените идентификации е, че тази Елена е съпруга на византийския император Мануил II Палеолог (1391-1425) и дъщеря на Велбъждския деспот Константин Деянович (Драгаш), който издигнал църквата. Иконата е била поръчана и дарена на манастира "Св. Йоан Богослов" в Поганово от царица Елена в знак на дълбока печал след смъртта на баща й, загинал в битката при Ровине на 10 октомври 1394 г.

Историята на манастира е тясно свързана с нейното име, тъй като тя е била дарител, заедно с баща си деспот Константин Драгаш, за което може да се съди по запазените надписи с имената "Господин Константин и госпожа Елена" върху градежа на западната стена на църквата. Деспот Константин Деянович е самостоятелен владетел на Велбъждското княжество, което по негово време обхваща обширна територия в североизточна Македония - между Велбъжд (Кюстендил) и Трън на север и Мелник и Петрич на юг.

От другата страна на иконата, в сцената "Чудото на Христос в Латом", Христос е изобразен седнал на две златни дъги, в седемслойно сияние, заобиколен от четирите символа на евангелистите: ангел, лъв, теле, орел. Христос е представен млад, облечен в оранжев хитон, с вдигната дясна ръка, а в лявата ръка държи разтворен свитък, подобен на този от Исай. "Това е Бог, в когото се надявахме и радвахме за нашето спасение. Той ще даде покой на този дом". От двете страни на Христос вертикално е поставен надпис "Чудото в Латом".

Легендата за "Чудото в Латом" е описана подробно в текст, известен като "Разказът на Игнатий", който датира от ХI-ХII в. Според този разказ една сутрин, когато художникът на мозайката отива да довърши образа на Богородица, започнат в апсидата на църквата, на нейно място намерил Христос, изобразен там по чудотворен начин. В долната част на композицията е изобразен скален пейзаж с езеро и плаващи риби, а встрани са пророците Йезеиил и Авакум. Интересната и необичайна иконография на сцената напомня на мозайката от манастира "Хосиос Давид" в Солун от V в., наричан в миналото Латом.

Подобна композиция е била представена в стенописите върху източната стена на притвора на горния етаж на Костницата на Бачковския манастир, ХII век. Двустранната икона е забележителна с иконографията, която не намира паралел в цялата византийска живопис. Тя притежава изключително високи художествени качества, характерни за палеологовата живопис. Колоритът е изискан и сдържан, базиран на хармонията между златото и студените сини тонове. Фигурите са издължени и пропорционални.Гънките на дрехите са постепенно преминаващи от тъмно до бяло, следват обема на тялото и подчертават движенията. Лицата са нарисувани в меки, светли тонове, върху маслинено-зелена основа, с изсветляване до светла охра и розово, подчертаващи обема на места. Извивките на лицата и ръцете са подчертани с тъмен контур, отбелязват от НАИМ-БАН.