/КРОСС/Държавната консолидационна компания към този момент не е изплатила дължимия по закон дивидент към Държавния бюджет на Република България. Това е първоначалната информация от анализа на реалното състояние на институцията. По предварителен индивидуален финансов отчет сумата, която не е постъпила в държавния бюджет е над 12 млн. лв.

Съгласно закона, до 30 юни, публичните предприятия, каквото безспорно е ДКК ЕАД, представят на органа, упражняващ правата на държавата, одитираните и приети годишни финансови отчети, съответно индивидуални и консолидирани. „ДКК" ЕАД не са представили пред министъра на икономиката и индустрията, в качеството му на орган упражняващ правата на държавата, нито индивидуален, нито консолидиран отчет. С това е допуснато да се забавят и постъпленията към държавния бюджет, които са изключително важни в година на толкова кризи.

По повод днешната пресконференция на ръководството на ДКК, от Министерството на икономиката и индустрията заявяват, че са силно притеснено от начина, по който изпълнителният директор саботира всички процеси. В петък 5 август, на проведена среща между министър Никола Стоянов и Смиляна Нитова, изпълнителен директор на Държавната консолидационна компания (ДКК) е поискано нейно пълномощно за вписване на нови членове в управителния орган на дружеството, тъй като в момента Управителния състав е под законовия минимум. Твърденията, че тя не е знаела за какво предоставя документът не отговаря на истината.

Нещо повече, като изпълнителен директор на ДКК тя няма право да отказва вписване на нови членове на Съвета на директорите, предвид факта, че вече е взето такова решение, нито да оттегля вече дадено пълномощно в тази посока. Действията ѝ към този момент са еднолични и по същество саботират правото на принципала - в лицето на министъра на икономиката, да назначи избрани от него представители в Съвета на директорите.

Към днешна дата ДКК функционира в разрез със Закона за публичните предприятия (чл. 22, ал.2), който гласи, че съветите на директорите на публичните предприятия, категоризирани като „големи", се състоят най-малко от петима членове. „Държавна консолидационна компания" ЕАД по смисъла на закона е „голямо" предприятие. Въпреки това неговият Съвет на директорите до август месец се е състоял от четирима членове. По тази причина се пристъпва към увеличаване на състава на Управителния му съвет. Едва след като в Министерството на икономиката е получена обективна информация за реалното състояние на дружеството ще се взимат всички решения, в това число кадрови.

Все още остава неизяснен въпросът дали днешната пресконференция е дадена от Смиляна Нитова като изпълнителен директор или като участник в предстоящата предизборна кампания. Съгласно Правилата за работа на Съвета на директорите на ДКК, неговите членове не могат да участват в медийни изяви, които касаят дейността на дружеството, без изрично решение на Съвета на директорите. Подобно решение, до колкото е известно на Министерството на икономиката и индустрията, не е разглеждано и взимано. Въпреки това институцията счита за приоритетно обществото да бъде информирано за всички теми, без обаче да бъде уронван авторитета на държавни институции. Считаме, че точно това бе направено по казуса с „Кинтекс" ЕАД.

Министерството на икономиката и индустрията съобщава, че е получен сигнал и е стартирана проверка на компетентните органи. В него се твърди, че умишлено е допусната финансова злоупотреба в дружеството. В тази връзка са изискани документи, които са предоставени за целите на проверката. Преди да бъде получена цялата информация е вредно да бъдат разгласявани публично данни, които или могат да спомогнат да се укрие престъпление или да се компрометира сегашното ръководство на дружеството, ако посочените в сигнала данни не отговарят на истината. Именно за това детайли около сигнала не са представяни пред медии, преди да се събере цялата информация. С днешните изказвания на изпълнителния директор на ДКК умишлено се уврежда имиджа на едно от дъщерните ѝ дружества, което е недопустимо.

Днешната пресконференция на ръководство на ДКК и вчерашната медийна проява на КЗП показват, че за някои от назначенията на предходния министър, всяка поискана информация за реалното състояние на поверената им организация, се възприема като пряко вмешателство в работата им. Министерството на икономиката и индустрията отново им припомня, че имат институционален, а не политически принципал.