/КРОСС/ Все повече стават селищата у нас, чиито централни квартали преживяват своеобразен ренесанс, превръщайки се в зони, където изкуство, култура и качествена храна се съчетават в съвършен коктейл от емоции. София, Пловдив, Варна, Габрово са само част от градовете, в които тези пространства вече са любимо място за срещи както на местните, така и на гостите на града. По пътя на подобна трансформация върви и един от най-старите квартали на Велико Търново – Варуша-Юг.

Неговите калдъръмени улички някога са се огласяли от десетки ханове и странноприемници. В южната му част се намирало и едно от най-големите градски тържища в следосвобожденската епоха - Самоводската чаршия, която днес е запазена територия за местните занаятчии и привлича туристи от цял свят. А група млади хора решава да фокусира общественото внимание към трансформацията на тази централна градска част по най-предпочитания начин – създавайки фестивал „48 часа Варуша-Юг“.

„Не градете толкоз дувари, дето да ви делят, а повече мостове, дето да ви събират“, казва строителят на две от емблематичните сгради на чаршията - „Къщата с Маймунката“ (1849 г.) и Ханът на хаджи Николи (строен от 1858 до 1862 г.) - уста Кольо Фичето.

Макар да не е единственият, на когото градът дължи своя облик, думите му са своеобразен завет за поколенията.

Идеята на фестивала на 19, 20 и 21 август също е в унисон с посланието на ненадминатия строител от епохата на Българското възраждане:

„Един от най-важните мостове, които този фестивал изгражда, е този между граждани и институции – поясни пред Радио България един от организаторите, Галин Попов. – Повече от 10 години аз организирам културни събития в района и никога досега не съм виждал толкова голяма ангажираност на институциите, колкото в момента с фестивала „48 часа Варуша-Юг“. Вероятно защото той е създаден от много хора и институциите го припознават като представящ значима част от гражданите на Велико Търново.“

В рамките на фестивала ще се проведат над 20 изложби.

„Метър квадратен изкуство“ е една инициатива, при която от 4 години, в пространство от 1 кв. м., кураторът Мартина Йорданова представя различни автори. По време на фестивала фокусът ще бъде върху Михаил Михайлов, който представя България на Венецианското биенале. Дом за друга изложба ще бъде галерия „Наратива“, където ще представят художника Крум Багелски - познат в района на Велико Търново като автора на един огромен стенопис, който той рисува от няколко години на индустриален комин в Дряново.“

Към тези два акцента от художествената програма на фестивала, които представи Галин Попов, трябва да добавим и музикалната част. Тя ще се състои на четири сцени, две от които се намират на главната градска улица, която в събота вечер ще бъде затворена за автомобили за около три часа.

„По този начин ще обърнем внимание на възможностите тази улица да стане пешеходна или пък да остане в смесен вид като пешеходно-транспортна артерия – обясни организаторът на фестивала. – Голяма част от трафикът, който преминава през квартала е транзитен и има възможност да бъде изместен към пътя, свързващ Велико Търново със съседните селища Арбанаси и Горна Оряховица. След фестивала ще продължим и задълбочим нашия анализ, с цел да определим реалните мащаби на транзитния трафик. Със сигурност не искаме идеята тази улица да стане пешеходна, да остане само наша. Затова и правим тази тричасова симулация, за да могат хората да усетят как би изглеждала улицата, ако по нея бъде забранено да се движат коли.“

Вече две години екипът, който стои зад реализацията на „48 часа Варуша-Юг“, не спира да се обсъжда с живеещите и работещите в квартала идеи за възстановяване на различни места в него.

В този смисъл работата им за възстановяването на квартала не е провокирана от съществуващите успешни образци, като квартала на творческите индустрии „Капана“ в Пловдив.

„Капана беше създаден по инициатива на Община Пловдив. Те осъзнаха, че мястото има потенциал и трябва да бъде развито. Наеха няколко частни имота там и поканиха артисти и млади предприемачи да се преместят в квартала, за да стартират там своя бизнес. При нас обаче цялата динамика не е ръководена от институциите. Колкото и да обичам това, което се случи в Капана, трябва да признаем, че в един момент креативните индустрии отстъпиха място предимно на заведения за хранене, бирарии и барове. Това също има своя чар, но се надявам ние да успеем да запазим баланса между културата и изкуството, които дават храна за сетивата и душата и стилните заведения, в които да можем да заситим и тялото си.“