/КРОСС/ Свръхактивният пикочен мехур (СПМ) е лечимо медицинско състояние, при което мехурът е по-активен, отколкото обикновено. Вместо да остане в покой, докато урината го изпълва, мускулът (на практика мехурът представлява мускул) се свива често и абсолютно непредвидимо и спонтанно. Много често това кара човек да изпитва внезапно желание да уринира и пациентите, които страдат от това състояние, са абсолютно неподготвени за внезапния порив, съобщи "Труд бг".

Така обяснява състоянието СПМ проф. д-р Маринчо Георгиев, началник Клиника по урология в Александровска болница, в специализирания портал moiat-mehur.bg. Първият български уебсайт за хората, живеещи със СПМ, е създаден с подкрепата на Българското урологично дружество. Чрез платформата всеки може да си направи тест за самооценка, да прочете практични съвети за ежедневието, да започне тренировки за пикочен мехур.

Симптомите на СПМ са: внезапно и неудържимо желание за уриниране, което е трудно да се задържи; често уриниране - осем или повече пъти в денонощието; никтурия - събуждане един или повече пъти през нощта за уриниране; уринарна инконтиненция - чувството за необходимост от изпразване на пикочния мехур е толкова силно, че може да изпуснете урина, преди да стигнете до тоалетната. Симптомите могат да се появят още в ранна възраст и се задълбочават с годините.

"СПМ е различно състояние от уринарната стрес-инконтиненция, при която тези позиви на практика отсъстват - обяснява проф. Георгиев. - За сметка на това при усилие - кихане, кашляне, качване или слизане по стълби - се получава неволево изпускане на урината, но това не е свръхактивен пикочен мехур."

Състоянието може да засегне както мъже, така и жени, дори и деца. Доскоро се смяташе, че основно жените страдат от този проблем, но последните големи проучвания с огромни групи хора показаха, че след 60-годишна възраст мъже и жени като честота се изравняват, а след 65 г. тази при мъжете дори е по-голяма.

Хората със свръхактивен пикочен мехур не винаги търсят медицинска помощ и съвет поради убеждението, че няма лечение за това състояние. Голяма част се притесняват да споделят, особено ако имат изпускания на урина. Проучвания показват, че около 40% от хората, страдащи от проблема, никога не са посетили лекар, въпреки че са имали тежки оплаквания. Някои смятат, че могат да се справят сами с проблема, а на тези, които решат да потърсят лекарска помощ, им трябва една година, докато го направят. Това е притеснително по отношение на правилната диагностика и лечение, подчертава урологът.

СПМ може да бъде контролиран с подходящо лечение. Диагнозата се поставя главно на база на симптомите и чрез изключване на други възможни причини. Лекарят може да назначи и анализ на урината, който показва наличието на глюкоза, кръв или данни за инфекция - чести причини за подобни симптоми. В някои случаи може да е необходимо насочване към специалист за допълнителни тестове като уродинамично изследване. То обикновено се извършва като амбулаторна процедура в болница. Това, което човек може сам да направи, е да промени диетата си, да прави упражнения за тазовите мускули и да тренира пикочния си мехур.