/КРОСС/ Служебният здравен министър д-р Асен Меджидиев участва на голям медицински форум през уикенда в Сандански, където на конференция беше обсъдена темата за „Лекарска грешка и правила за добра медицинска и клинична практика".

На форума участваха и лекари от някои балкански държави и това не се оказа никак случайно. Д-р Меджидиев съобщи, че през март догодина ще бъде създадена Балканска медицинска лига, като инициатори на това са 4 колегии - България, Турция, Сърбия и Гърция.

За лекарските нарушения, за качеството на медицинската услуга и защо е необходимо да има по-бързо работещ парламент, пред „Труд news", говори министърът на здравеопазването д-р Асен Меджидиев.

- Доктор Меджидиев, правилно ли се използва трактовката на термина „лекарска грешка"?

Много точно трябва да се прецизира и да се носи отговорност не само за това дали лекарят е сгрешил, а и дали някой го е осъдил предварително, без да е компетентен орган. Затова сега организираме такава конференция, като събрахме всички директори на водещи лечебни заведения и председатели на дружества на лекарския съюз в България. Поканих и представители на лекарски съюзи от съседни държави, за да споделят и техния опит. Разделих конференцията на три панела с идеята да бъдат разгледани от експертна гледна точка като лекари, а също прокуратурата, адвокатските дружества и съдът как дават трактовка на този термин. Разбира се, включихме и модул „Медии". Журналистите са последните медиатори, тези, които поднасят информацията на населението.

- Фатално ли е, че все още няма регистър за допусната „лекарска грешка"?

Задължително трябва да има регистър. Но темата е сериозно свързана с правилата за добра медицинска практика. За да можем да оценяваме лекарския труд, трябва да имаме правила, които в повечето развити европейски държави съществуват. Ако имаме такива правила, то тогава ще има и независимата оценка относно това докъде даден лекар се е справил. Безгрешни хора няма. Когато лекуваме пациент и имаме правила, може да сме изпълнили абсолютно всичко по тях, но в една операционна докато оперираме, може да се случи нещо, което не зависи от нас. Също така, на улицата, човек може да получи инфаркт, без да присъстваме.

- Казахте, че трябва да има правила, може ли да посочите добри практики в световен мащаб?

Франция е една от държавите с едни от най-добрите практики в тази област. Още преди да стана министър, като председател на лекарския съюз, положих огромни усилия и разглеждам тези правила по всяка една от отделните специалности, за да бъда първо аз запознат. Сега говоря с директорите на лечебни заведения и вече възлагам на екип, който да ги подготвя и да ги предоставя на експертните групи по специалности. За да се тръгне към този процес, трябва всяка една от специалностите да бъде разгледана от експертните групи, след което да ги одобрят и приемат. Тогава вече може да настояваме за законово установяване на това нещо.

- На конференцията се спомена, че Германия е една от държавите, където статистиката показва, че най-често има допусната „лекарска грешка". Това така ли е?

Не мога да кажа, че е точна такава статистиката. По време на откриването на конференцията споменах, че едно от най-важните неща е да се разгледа законът за съсловните организации. В Германия лекарският съюз е изключително силна организация и правилата, които се налагат там от лекарския съюз, са толкова сериозни, че нито един колега не може да си представи, че няма да се съобрази с това, което се налага. Там лекарският съюз е сериозен регулаторен орган, който може да отнеме права за много години и да наложи тежки глоби, както и да лиши лекаря от практика. Това е доброто в немската система, защото ние, ако имаме този контрол, пациентите ще бъдат изключително доволни. Трябва да въведем самоконтрола върху нас. Пациентът ще повярва на лекаря, когато види, че той е самокритичен.

- Има ли статистика в България, която да покаже от началото на годината до този момент, дали има доказано лекарско нарушение?

 Със сигурност има доказани нарушения в самия процес на лечение, в алгоритъма. При всеки един инцидент, при неблагоприятен изход, имаме много сериозна агенция по медицинския одит и експертите от нея извършват проверка. Даже в момента, като служебен министър на здравеопазването, съм възложил създаване на нов експертен съвет към Агенцията за медицинския надзор от висококвалифицирани специалисти. За мен пропускът, в системата на здравеопазването, е в контрола от тази агенция. Тя не разполагаше със специалисти, които да имат толкова високо ниво на подготовка, за да могат да контролират реално медицинската дейност. Пропуските при нас са, че повечето от контролите, които се осъществяват, са на база документация - на проверка на документи, на поставени запетайки, на нанесени изследвания, но се пропускаше през цялото време да се проверява самата медицинска дейност. Имам предвид да се провеждат анкети сред пациентите вътре на ниво клиника, както да се проверява реално извършването на медицинската услуга. Мога да ви кажа, какво правя като министър, когато проверявам болниците. Досега не знам да се е случвало. Отивам в една болница, без да предупреждавам, че ще я посетя и влизам в отделенията. Минавам на визитация, като си говоря с всеки един пациент, за да добия реална представа, каква дейност се осъществява в тази болница. Това се пропускаше. Там трябва да насочим усилията си.

- Какви изводи направихте от тези визитации?

Разнопосочни. Силно влияние оказва човешкият фактор, на управленско ниво. Там, където има добър мениджмънт, видях много добри резултати. Имаше болници в страната, където мога да кажа, че над 95% от прегледаните пациенти бяха недоволни от услугата. Много е важен мениджмънтът, който се оказва не само като контрол, а и като подбор на персонал и на менажиране на медицинската услуга. Затова казвам, че правилата за добра медицинска практика помагат за промяната на качеството на медицинската услуга. Това е целта. Досега говорим само за пари, бюджети, разходи на здравна каса, преразходи, икономии, а никой не говори за качество на медицинската услуга. Имаме идея след 2-3 месеца да направим конференция, като бъдат поканени изцяло пациентските организации, за да чуем и другата страна - забележките, както и корективите, които те ще ни нанесат.

- Кой поема отговорността при дадено лекарско нарушение - лечебното заведение или персонално даденият лекар?

Отговорността, която лекарят поема и щетата върху психичното си здраве е огромна. Не може да си представите, какво изживява един лекар при неуспешно лечение дори, когато знаеш, че си направил абсолютно всичко и резултатът не е хубав. Щетата е огромна, не е нужно някой да нанася друга щета. Само един лекар, който работи с любов тази професия, знае, какво му коства това нещо. Нито един правораздавателен орган не може да нанесе такава щета върху психиката на медика. Лекарят е и пациент, той може да бъде от другата страна и знае, какво е да си на мястото на пациента. Аз също отивам при колеги да ме лекуват.

- Каква е връзката юрист-пациент при допусната „лекарска грешка" и знаете ли, каква сума може да достигне едно обезщетение?

Това, което ми прави впечатление е, че адвокати започват да седят пред болниците и да чакат пациенти да излязат от лечебните заведения, като ги принуждават и ги карат да са недоволни. Това не трябва да го допускаме. Адвокатите трябва да търсят истината. Те са дали клетва, както и ние. Не помагаме на пациентите, когато ги принуждаваме да търсят вменяване на вина към обратната страна. Лекарят не е безгрешен. Всеки един от нас може да сгреши. Въпросът е да може да поправи грешката си и тя да не може да нанесе щета върху пациента.

- Когато пациентът се е съгласил с дадени условия или е подпомогнал настъпването на вреда, тогава кой поема вината?

 Първо трябва да кажа, че при изработването на правила за добра медицинска практика веднага трябва да се променят и декларациите, които един пациент подписва. В момента, в тази област, сме слаби като законодателство. Ние подписваме една декларация, в която се съгласяваме с всичко. Тя трябва да бъде доста по-подробна и много по-детайлна в уточняването, на какво точно се съгласяваме и позволяваме да бъде извършено. Необходимо е пациентът по-добре да бъде запознат. Необходимо е един лекар да отдели повече време и да обясни на пациента рисковете при операция, манипулация или лечение. По време на обучението ми като студент, имаше един голям проф. акад. Начев, който казваше: „Половината от лечението е контактът с пациента и доверието, което лекарят изгражда с него". Той беше преподавател по пропедевтика на вътрешните болести. Проф. Начев казваше, че много внимание трябва да се отделя на пациента при първата среща, при анамнезата. Целта на лекаря е да влезе в психиката на този човек и да го подготви, какво предстои. Самият аз съм имал тежки, здравословни моменти и съм много благодарен на наши лекари, които преди операцията ме подготвиха, какво мога да очаквам. Това е важно и дава спокойствие. Освен това помага при въвеждането в упойка и после при провеждането на терапията. Много трябва да се стараем при връщането на доверието лекар-пациент.

- Обявихте, че ще бъде създадена Балканска медицинска лига. Откога съществува такава идея и как се стигна до нейното осъществяване?

Идеята ми е откакто бях председател на лекарския съюз отпреди 4 години. Много съм работил върху нея и съм контактувал с колегите от балканските държави. Специализирал съм в Загреб, Хърватия и имам впечатления от нивото на медицинската услуга и от академизма, който се развива в тази държава. Създадохме фонд за млади лекари, като БЛС подпомагаше и плащаше специализациите им в европейските държави. Видях, колко големи могат да бъдат ползите от едно такова сътрудничество. В последните 5-6 месеца проведох разговори с колегите от Балканите. Хубавото е, че те не приеха тази идея протоколно. Всеки един от тях започна да говори, какви точно услуги ще предостави в това сътрудничество.

- Какви са услугите, готови да предоставят чуждите Ви колеги в това балканско сътрудничество?

Първата тема, която проговорихме, е отварянето на големите университетски звена за размяна на млади лекари. Да предоставим възможност за специализация и осигуряване на условия. Освен това ежегодно ще провеждаме по един или два пъти научни конференции, в които да се срещаме и ще обменяме опит, за да знаем, къде какво се случва. Тези 4 колегии (България, Турция, Сърбия и Гърция) сме инициатор за създаването на тази медицинска лига и ще поканим всички балкански държави. Най-вероятно на 25 март 2023 г. ще учредим Балканската медицинска лига в София. Тя ще бъде на ротационен принцип, като всяка година ще се провежда в една от балканските държави. Идеята е, отивайки в съответната страна, да посетим лечебните заведения и да видим, каква апаратура и нови обучителни центрове има.

- Освен учредяване на Балканската медицинска лига имате ли и друга подобна идея, която смятате да осъществите?

 Със Столична колегия на лекарския съюз имаме договори с Бернския университет в Швейцария. Обменяме лекари също с Испания и Франция. Сътрудничеството продължава, но когато се направи такава медицинска лига всички тези държави предоставят допълнителните си контакти по света и става много по-лесно за всички.

- Смущават ли Ви предстоящите протестни действия на медици на 19 октомври, когато е празникът на българския лекар?

 Не ме притесняват протестни действия, когато са истински и реални. Има някои неща, които и аз подкрепям и не са правилни. За съжаление в предишния кабинет не бяха направени и сега берем плодовете на това нещо. Беше рекламирано едно увеличение на заплатите, без да бъде даден този ресурс по никакъв начин. Нито беше увеличен ресурсът в здравната каса, нито беше дадено държавно субсидиране. Напротив, имаше едно доплащане заради извънредната епидемична ситуация, а когато излязохме от извънредна и станахме само епидемична обстановка, това доплащане отпадна и още повече паднаха доходите на хората. Има лечебни заведения, които са на ръба и няма откъде да извадят този финансов ресурс. Затова приветствам и се обръщам към всички политически сили да се обединят и да започнат по-бързо разговори, за да стигнат до консенсус и по-бързо да имаме работещ парламент. Така ще може да се гласува бюджет и съответно да бъдат подсигурени средства на тези хора. Някои от тях наистина не са добре заплатени, но така са го заложили.

Източник: Труд