/КРОСС/ Има нещо в Луната, което наистина вдъхва страхопочитание. Отчасти това е нейната достъпност. Често астрономите се фокусират върху теории или обекти, които са толкова далеч, че изглеждат умопомрачителни и невъобразими за обикновените хора.

Да вземем например най-близката звезда до Слънчевата система. Проксима Кентавър, според Space.com, е на немислимите 4,24 светлинни години от нас (една светлинна година е разстоянието, което изминава светлината за една година във вакуум, или 9 460 730 472 580,8 km).

Според изданието това се равнява на около 40 трилиона километра. Междувременно Луната ни е много по-близък небесен приятел. Ярка и красива гледка в нощното небе (в зависимост от времето на годината, местоположението и т.н.) и понякога досадно популярна цел за снимане, Луната е само на около 362 000 километра в най-близката си точка (перигей) до Земята според НАСА. Да, това наистина е огромно разстояние по земните стандарти, но най-близкият ни небесен съсед изглежда така, сякаш е на прага ни, когато е най-ярък и пълен.

Пълната Луна в ясна нощ може да изглежда наистина огромна, особено в най-близката си точка до Земята (събития, които ние наричаме суперлуние). Трудно е обаче да се определи колко голяма е тя. В сравнение с някои държави на Земята нашият спътник може всъщност да е по-малък, отколкото си мислите.

Юпитеровият гигант Ганимед

Както съобщава НАСА, нашата Слънчева система е пълна с луни. Двете най-близки до Слънцето планети - Меркурий и Венера - нямат такива, ние си имаме само Луната, Марс си има два спътника, а Юпитер и Сатурн наброяват огромно количество: съответно 80 и 83 луни - някои от които все още не са потвърдени и не са получили имена. Уран има 27, Нептун - 14, и дори далечният Плутон има 5. Луните, както отбелязва НАСА, са известни също като „естествени спътници", защото те са точно това: обекти, които стават близки спътници на по-големи тела и продължават да обикалят около тях.

НАСА добавя, че Ганимед на Юпитер е най-голямата луна в Слънчевата система с радиус от 2631 километра. Според Britannica радиусът на Меркурий е приблизително 2440 километра, което показва колко голям е Ганимед. Според НАСА Ганимед може да се гордее с това, че е бил открит от самия легендарен Галилео Галилей. През 2014 г., според Калифорнийския технологичен институт, проучванията на JPL/NASA предполагат, че Ганимед „може да има лед и океани, подредени на няколко слоя като сандвич".

Нашата собствена Луна си няма име (луна наричаме всеки спътник на планета, но именно затова като астрономически обект я изписваме с главна буква), нито мистериозен леден сандвич. Тя не е и умопомрачително огромна.

Всъщност може да се счита за разочароващо малка. Както съобщава Природонаучният музей в Лондон, Луната има радиус от около 1737 километра. Сравнете това с радиуса на Плутон от 1151 километра. Тъй като Плутон е толкова малък, че през 2006 г. е лишен от званието планета и е обявен за планетата джудже, той не се смята за най-впечатляващата летва за прескачане.

Луната е и голяма, и малка

Space.com посочва, че общата повърхност на Луната е 38 милиона квадратни километра. Известно е например, че Русия е най-голямата страна на планетата, с обща земна площ от около 17 милиона квадратни километра според The World Factbook на ЦРУ. Луната получава и Канада, чиято обща площ е приблизително 10 милиона квадратни километра, и Китай с неговите приблизително 9,6 милиона квадратни километра. Луната е по-голяма от най-малката планета (джудже) в Слънчевата система и земната най-голяма страна, но най-големият континент на Земята - Азия - превъзхожда Луната с общата си площ от около 44,6 милиона квадратни километра.

Навсякъде другаде в Слънчевата система има луни, много по-малки от нашата мила спътница. Може би най-известният пример е любопитният Деймос на Марс.

Според НАСА тази луна има диаметър от само около 12,1 километра и също така има странна неправилна форма на картоф. В крайна сметка въпросът дали нашата Луна е малка, или не, е много относителен. Това обаче е единственият ни спътник и го обичаме такъв, какъвто е.