/КРОСС/ Енцелад е един от големите спътници на Сатурн. Повърхността му е покрита с дебел слой лед, а от разломите в леда от време на време бликат гейзери. Това показва, че там, на дълбочина, има доста обширен океан от течна вода. Това прави Енцелад едно от най-обещаващите места за търсене на извънземен живот. Тази възможност се посочва и от анализа на неговата вода - в нея е открит и метан, и по-сложни органични молекули.

През годините на изследвания в гейзерите на Енцелад са открити съединения на водород и кислород, въглерод, азот и сяра - почти всички съставки, които изграждат биомолекулите. А наскоро към този списък беше добавен и последният елемент, фосфор, който служи като ключов компонент на нуклеиновите киселини. Това съобщава ЯсухитоСекине на среща на Американското геофизично общество (AGU), проведена наскоро в Чикаго.

Секине и колегите му от Токийския технологичен институт са използвали данни от сондата „Касини". Работейки в системата на Сатурн, апаратът е събрал информация за химическия състав не само на газовия гигант и спътниците му, но и на неговите искрящи пръстени. В този случай учените се интересували от веществата на пръстен Е, където попада веществото, изхвърлено от гейзерите на Енцелад. В него са открити частици, изключително богати на натриев фосфат.

Съдейки по тяхното количество, подледниковият океан на спътника може да съдържа това вещество в концентрации от един до 20 милимола, което е на порядъци по-високо, отколкото в океаните на Земята, където фосфорът е изключително дефицитен и търсен елемент. Авторите на изследването предполагат, че на Енцелад той попада във водата от дъното, при разтваряне на апатитите, които се намират в изобилие в състава на някои метеорити. Това означава, че те са присъствали и в ранната Слънчева система, когато се е формирал спътникът.

Откритието прави Енцелад още по-интересно и обещаващо място от гледна точка на търсенето на следи от извънземен живот. Може би това ще ускори работата по такива проекти, включително мисията на ESA, която засега е планирана да стартира едва след 2035 г.